Ашли Сноу - Мод

Алън седна в лодката, притиснат здраво от двете страни от Джеръми и един редник от Корнуол, и се опита да насочи вниманието си към красотата на хълмовете отвъд езерото. В претъпканата лодка цареше необичайно мълчание и плясъкът на веслата в спокойната вода бе странно тих. Толкова тих, че той се стресна, когато Джеръми се наведе до ухото му и прошепна.

— Хрумвало ли ти е, че това, което се каним да направим, може да се окаже мъничко опасно?

Алън сви рамене и намести мускета, поставен между краката му.

— Каквото има да става, ще стане.

Той знаеше, че едва ли има човек в лодката, който да не очаква с известна тревога това, което щеше да се случи. Дори той, при цялото си безразличие, бе разкрил на Мод истинското си име предната нощ.

Джеръми продължи.

— Затова ли позволи на лорд Хау да те убеди да се включиш в един от разузнавателните отряди?

— Но той ме направи ефрейтор, нали? — възрази Алън, посочвайки белите пагони върху раменете си. — Освен това, ако искам да оцелея в тази битка, по-добре да стоя близо до лорд Хау.

— Не знам. Според мен на него това прекалено много му харесва. Гледай само да стреляш по французи, а не по англичани.

Алън го погледна остро.

— Полкът на Уилкс е поне две мили зад нас.

— Просто те предупреждавам. Слушай, не знаем какво ни чака, затова нека си кажем каквото имаме сега. Благодаря ти, че дойде при мен.

За първи път Джеръми показваше колко цени това, че приятелят му го бе придружил в армията, а Алън осъзна, че това го е развълнувало. Той стисна рамото на Джеръми.

— Ще се пазя. Ти прави същото.

Джеръми кимна, а Алън продължи да изучава хълмовете, които ставаха сякаш по-високи със стесняването на езерото. Тъй като бе избран в разузнавателния отряд на лорд Хау, той бе разучил местността пред тях. Оставаше да узнае още малко. Без разузнавателните действия на индианците би било невъзможно да проучат разположението на укреплението в проходите между езерата Джордж и Чамплейн. Знаеха, че там в реката има опасни водовъртежи и корабоплаването е невъзможна. Имаха усещането, че продължават право на север и после свиват на изток покрай ивицата земя, на която се намираше фортът. Някъде на източния бряг имаше дъскорезница, построена от французите, а също и път за коли. И двете се използваха усилено от френските военни части, така че лорд Хау бе решил да нападне откъм западния бряг, образувайки широк кръг, който в крайна сметка да ги доведе до самия форт.

Планът изглеждаше разумен и все пак на Алън му се искаше да бяха проучили местността по-добре. Французите бяха пет пъти по-малко от армията на Ейбъркромби, но ги командваше много способен генерал на име Монкалм, който всеки момент очакваше солидни подкрепления от Монреал Алън погледна през рамо към огромната флотилия от лодки, покриващи почти цялата повърхност на езерото и възвърна увереността си. Вероятно когато Монкалм разбере размера на вражеската войска, щеше да се предаде без продължителна съпротива. Надяваше се това да не е само химера.

Отне им почти цял ден, докато армията се събере на западния бряг на теснината. Хвърлиха котва в мястото, наречено Сабат Дей Пойнт, двадесет и пет мили надолу по езерото, и там изчакаха провизиите, артилерията и ариергарда. Потеглиха отново по тъмно, към единадесет часа и на разсъмване навлязоха в теснините. Алън и Джеръми спаха непробудно, натъпкани с още тридесет души в неудобна лодка. До пладне цялата армия бе слязла, но западния бряг и първата част от плана за нападение можеше да започне.

Не пристигнаха незабелязани. Монкалм бе изтеглил войската си във Форт Корийон, но бе изпратил авангард от триста и петдесет души, които наблюдаваха пристигането от една висока скала. Когато френският отряд тръгна назад, за да съобщи на генерал Монкалм, дърветата незабавно го погълнаха.

Бригадният генерал Хау набързо обясни плана за нападение. Тъй като французите държаха дъскорезницата и пътя на източния бряг на теснината, бе решено войската да се раздели на четири колони — предхождани от отделение под командването на майор Роджърс, — да заобиколи планините, обграждащи западния бряг на теснината, и да излезе пред самия форт, за да атакува по суша. Обширните открити поля пред бастионите даваха чудесна възможност за действията на голяма, добре екипирана войска.

Роджърс потегли напред с два от колониалните полкове. Лорд Хау и майор Изи Патнъм, офицер от континенталните сили, го последваха с двеста рейнджъри. Зад тях тръгнаха още три колони от авангарда.