Ашли Сноу - Мод

— Бих искал да мисля, че всичко това има някакъв смисъл, иначе нямаше да сме тук.

— Ти си бил дълго в армията, Бен — каза Джеръми. — Какво си мислиш в нощта преди боя?

Бен се изправи, обгърна с ръце коленете си и се загледа в огъня.

— Е, старая се да не мисля много за това. Не се тревожа особено, че ще умра. Живях добре. Това, което ме безпокои, е, че смъртта ми ще донесе много скръб на моята женичка! Тя бе добър войник през всичките тези години и никак не ми се иска да я оставя сам-самичка. Но мисля, че това е риск, който тя поема заедно с мен.

Джеръми се прозя и сковано се изправи на крака.

— Вижте, ако не престанем да размишляваме и не си починем, утре няма да сме годни за стрелба. Аз отивам да спя.

— И аз — подкрепи го Бен и също стана. Алън ги погледна.

— Аз ще остана още малко. Не ми се спи още.

Той видя как тъмата отвъд огъня ги поглъща. Истината бе, че умът му бе прекалено възбуден, за да заспи. Думите на Бен за жена му извикаха живия образ на Мод пред него. Ако го убиеха в боя, нямаше да е живял достатъчно, за да постигне всичко, за което е копнял. Трябваше да й разкаже за Джоузеф Менсис, да й даде някакъв адрес. Вероятно самият той трябваше да напише писмо до Менсис, като го помоли Мод да получи достатъчно от имота, за да може да се издържа.

Нетърпелива ритна огъня. Сега не бе време да мисли за такива неща. Лагерът бе тих и повечето мъже спяха. Нарочно чакаше тази тъмна тишина и сега, когато бе настъпила, трябваше да действа, не да седи и да се притеснява. Изправяйки се, той стъпка огъня, наметна тъмна пелерина върху аления си мундир, нахлупи ниско шапката си и се изгуби в мрака.

Едва след половин час стигна палатката на генерал Уилкс. Някои от офицерите наоколо още не бяха заспали, от време на време се чуваха гласове. От звука се долавяше, че прекарват нощта преди битката в забавления и веселие явно в игри на карти. Надяваше се само Уилкс да не се е присъединил към тях.

Сънливият часовой пред палатката доказваше, че той си е вътре, а светлината, проникваща през брезента, означаваше, че е още буден. Алън застана наблизо, скрит сред дърветата, и зачака часовоят да се разсее. Случи се по-бързо отколкото очакваше. Един от дежурните часовои пред шумната офицерска палатка го извика. Алън изчака, за да се увери, че мястото пред палатката е празно, после тихо се промъкна през отвора.

Една-единствена свещ хвърляше в малък кръг мъждива светлина. Генерал Уилкс седеше на масата и клюмаше над куп хартии. Перото бе паднало от ръката му и лежеше небрежно върху мастилница и попивателна. Алън се поколеба само колкото да се запознае с това, което още имаше в палатката, след това крадешком се запромъква покрай стените. Заставяйки бързо зад генерала, той го сграбчи с една ръка през врата в задушаваща хватка, а с другата опря ножа си в незащитената му шия.

Уилкс издаде изненадан звук през свитото си гърло. Очите му се облещиха от изумление.

— Ни гък, ако не искаш да те разпоря от ухо до ухо — изсъска Алън. Изви главата му още по-назад и усети как тялото му се скова. Гласът му се бе превърнал в напрегнат шепот. Въпреки че не виждаше лицето му, той знаеше, че малките като точки очички се въртят отчаяно, и допря ножа още по-здраво. — Нямам намерение да те убивам още сега и ако седиш мирен, няма да го направя — прошепна той в ухото на генерала. — Искам само да чуеш това, което ще ти кажа.

Той усили хватката си и от гърлото на Уилкс излезе гъргорещ звук.

— Помниш ме, нали, Уилкс? Алън Дезмънд. Само че истинското ми име не е Алън Дезмънд, а Алън Синклер, от Донамур. Спомняш ли си Донамур, генерале? Би трябвало. Или си подпалил толкова домове в Шотландия и разорил толкова хора, че всичко се е смесило в паметта ти.

Сега Уилкс слушаше внимателно и Алън усети как тялото му се отпуска леко.

— Искам да си спомниш Донамур, генерале. Тогава беше само майор и искаше да си извоюваш по-висок чин, като дадеш на шотландците да разберат. Пристигна с малката си група кръвожадни мъже и унищожи моя дом.

Уилкс издаде още няколко гъргорещи звука, които Алън прекрати с по-силен натиск на ножа. Той го обърна леко, така че да одраска врата на генерала.

— Само изпълняваше заповеди, нали? Така се оправдават всички като теб. Но нямаше заповед да убиеш брат ми, този юноша, който само се опита да защити майка си и своя дом. Помниш ли, Уилкс? Ти даде заповед на войника да прониже сърцето на брат ми. Ти го уби не по друга причина, а защото така ти се прииска. Следих те от години, генерале, за да ти припомня това, което направи в Донамур. Искам справедливост, искам отмъщение и смятам да ги получа. О, не тук, в палатката, където мога лесно да ти прережа гърлото. Но утре, по време на битката с французите, внимавай за тила и фланговете си, майоре. Ще бъда там. Няма да ме видиш, но знай, че няма да те изпускам от поглед и по някое време, когато се отдаде сгоден случай, ще отмъстя за кръвта на брат си, Нийл Синклер.