Ашли Сноу - Мод

Алън все повече се ужасяваше, докато накрая вълна от ярост помете всички други чувства, освен желанието да се впусне и да помогне на другарите си. Когато дойде заповедта, той се втурна заедно с Джеръми към просеката. Първият ред от хора бяха пробили няколко дупки в нея и двамата се спуснаха към една от тях, без да обръщат внимание на два трупа, гротескно набучени там. Но когато минаха отсреща, бяха възпрени от пушека и пламъците, идващи от стената от трупи; половината равнина бе пред тях. Хвърлиха се на земята и запълзяха напред. Над шума от изстрели чуваха крясъците на офицерите, които издаваха команди на фона на неистовото биене на барабаните. Алън с изумление забеляза, че повечето от мъжете се опитваха да запазят положението за стрелба, на което ги бяха учили: движеха се в редица, падаха на колене като един, опираха мускетите на раменете си, стреляха, залягаха, за да може редицата след тях да се втурне напред и да стреля, придвижваха се напред през цялото време под ритмичното стакато на барабаните. Около него непрекъснато падаха хора и той бе обладан от отчаяно желание да оцелее. Пълзеше напред и се опитваше да стреля от колкото е възможно по-ниска позиция. Смътно усещаше, че навсякъде има кръв; подхлъзваше се на нея. Обезобразени тела, хора без ръце и крака, с дупки в гърдите, невиждащи очи, вперени в него, там, където още бе останало лице — и зад всичко това монотонното биене на барабаните и непрестанните заповеди. Когато ги чу да бият отстъпление, той се обърна, без да мисли, и се спусна през разрушената просека. Спря, чувайки немощния вик за помощ на един войник. Човекът бе затиснат под тежкия труп на офицер от континенталната армия, лицето му бе обляно в кръв.

Алън хвърли мускета си на Джеръми, който бе дотичал при него, и се наведе да измъкне американеца. — Можеш ли да ходиш?

Човекът слабо поклати глава. Когато го изправи на крака, Алън видя, че единият му крак е счупен и гротескно извит. Като почти го влачеше, той стигна до просеката и пъхнали двата му крака през отвора, а от другата страна един войник му помогна да го отнесе на безопасно място сред гората. Докато стигнат до там, раненият бе припаднал. Положиха го на земята и Алън, внезапно останал без дъх, се строполи до него. Не можеше да повярва, че още е жив. Погледна тялото си, чудейки се, че е цял и невредим, след като толкова други…

Оцелелите се събраха сред дърветата, гледайки се изумено един друг.

— Защо не нареди да докарат оръдието? — промърмори един.

— Щяло да отнеме много време — отвърна Алън саркастично. — А щеше да бъде твърде разумно, като видяхме колко добре е укрепен врагът.

— Генералът със сигурност не е толкова откачен, че да пробва отново фронтална атака.

— Басирам се — отвърна Алън с горчивина в гласа. Той погледна към Джеръми, който седеше наблизо и от лицето му се спускаше струйка кръв, като боята на индианец.

— Ти си ранен — отбеляза приятелят му и пропълзя до него.

— Не е толкова лошо. Може би изглежда по-зле. Един куршум одраска главата ми през онази проклета просека.

Алън откъсна парче от ризата си и уви с него главата на Джеръми, за да спре кръвта. Незабавно се появи едно червено петно, което се уголемяваше.

— Сигурен ли си, че си добре?

— Само малко съм замаян.

Един офицер, който обхождаше редиците, се спря и погледна раната на Джеръми.

— По-добре е да се върнеш в дъскорезницата, за да я види хирургът. Можеш ли да ходиш?

Той кимна и с мъка се изправи на крака. Направи две крачки, но коленете му се подгънаха и падна. Алън скочи, за да го хване.

— Помогни му — каза офицерът и се отдалечи, преди Алън да протестира.

— Хайде, стари приятелю — рече Алън, като преметна едната му ръка през рамото си, а с другата го прихвана през кръста. — Мисля, че след днешното представление си заслужихме един антракт.

Тя седя до езерото цял следобед. Първият далечен екот на оръжията сякаш нямаше край. Мод скръсти ръце и се помоли това да свърши и Алън и Джеръми да са невредими. Стана, за да се заеме отново с домакинската работа, когато екотът отново се чу, по-силно отпреди. Моли и още две жени дойдоха при нея, и всички се втренчиха отвъд неподвижната широта на езерото, сякаш, ако се взираха достатъчно, щяха да видят какво става.

След като остави Джеръми при лекаря, Алън бе изпратен в главния щаб, за да послужи като вестоносец. Там научи, че Ейбъркромби бе заповядал втора фронтална атака. През следващите няколко часа той тичаше напред-назад между предните редици, които се намираха сред дърветата срещу просеката, палатките, където бригадните офицери чакаха указания, и главния щаб на генерал Ейбъркромби близо до пътя. Там чу как главнокомандващият нарежда да се изпрати заповед до бригадата на генерал Уилкс за поредна атака.