Ашли Сноу - Мод

Трябваше много да се свърши, преди войската да се спусне надолу по езерото на следващата сутрин, така че Мод, която внимаваше да не се показва, подозираше, че едва ли ще види Алън, преди той да замине. Той успя да се измъкне и да отиде при нея едва късно вечерта. Тези, които имаха възможност, използваха времето да си починат преди важните събития на следващия ден.

— Шшт! — прошепна той, докосвайки рамото й, както тя лежеше спокойно на походното си легло. — Ела навън!

Като се движеше предпазливо, за да не събуди Моли, Мод метна един шал върху нощницата си и последва Алън навън. Той я отведе далеч от палатките към по-безлюдна част от езерото, където двамата седнаха в сенките.

— Надявах се да дойдеш — обади се тихо Мод. — Не исках утре да заминеш, без да…

— Без последно сбогом? Не се тревожи, моя любов. Не съм човек, който ще си рискува главата за едната чест и смелост. Ще се пазя. Искам само да ми обещаеш, че няма да идваш по-нататък. Просто трябва да почакаш тук, докато всичко свърши. Така или иначе ще дойда да те взема.

— Вече бях решила да остана тук. Честно казано, не виждам как мога да дойда с теб по-нататък, без да ме забележат, а от това, което ми каза за лорд Хау, предполагам, че ще ме хвърли в езерото и ще ме остави да се удавя.

Алън се усмихна.

— Може и така да стане. Знаеш ли, наистина се радвам, че имах възможността да се запозная с бригаден генерал Огюстъс Хау. Това донякъде намали омразата и презрението ми към британските офицери.

— Имаш предвид генерал Уилкс, нали? Но защо, Алън? Защо го мразиш толкова? Така и не можах да разбера това.

Внезапно Алън се изправи, отиде до брега на езерото и се загледа в осветената от луната вода, без да отговори. Мод почака известно време, след което стана и се доближи до него, обвивайки ръце около кръста му.

— Не говори за това, щом не искаш — каза тя меко. — Няма да го споменавам повече.

Той хвана ръцете й.

— Не, може би вече е време да проговоря. Толкова дълго го таих в себе си. — Той я прегърна през раменете и тръгна с нея по брега. — Много отдавна, в Шотландия, семейството ми взе участие във въстанието на принц Чарлз Стюарт срещу кралската власт.

Тя го погледна с изненада.

— Ти си шотландец? Но ти не приличаш на такъв!

— Отне ми много време, докато загубя акцента си. Освен това рано научих, че ако искаш да успееш на сцената, трябва да приличаш на англичанин. — Той млъкна, вдигна едно камъче и го запрати във водата, то образува малки вълнички по повърхността. — Уилкс оглавяваше един от военните отряди, изпратени от херцог Къмбърлаид да накажат шотландците след битката при Калъдон Мур. Тогава бе майор, и за един тлъст, глупав, апатичен мъж изпълняваше заповедите с поразителна жестокост. Той нахлу в дома ни, запали къщата, плевника, постройките, задигна добитъка и разпръсна обитателите.

Алън млъкна, загледан във водата. Колкото и да жадуваше да сподели това с Мод, думите излизаха по-мъчително, отколкото си бе представял. Образите, с цялата им болезнена мощ, свиваха гърлото му.

— Майка ми, брат ми Нийл и аз трябваше да наблюдаваме всичко това. Тогава бях момче, а Нийл бе с две години по-голям. Имаше костелива фигура, бе хубав, умен и смел. Възхищавах му се повече от всичко на света. Искахме да последваме баща си и да служим на принца, но баща ни не искаше и да чуе за това. Накара ни да обещаем, че ще се грижим за майка ни и за дома, както и за домовете на нашите хора. Това бе тържествено обещание и за нас то беше повече от свято. Един фермер, който бе заминал с баща ни, донесе вестта за поражението при Калъдон Мур. Каза ни, че татко е загинал. Предупреди ни, че херцогът е изпратил войници да ни накажат, като опустошават околността, и ни умоляваше да се скрием. Разбира се, Нийл не искаше да слуша. Сега той бе стопанин и възнамеряваше да се грижи за всичко така, както татко се бе грижил.

Гласът на Алън потрепери. Мод го наблюдаваше и усещаше колко му е тежко да говори за семейството и за миналото. Искаше й се да го прегърне и да му каже колко е поласкана, че той споделя тази част от себе си с нея. Все пак нещо й подсказваше да запази това малко разстояние помежду им.

— Дойдоха след един месец — продължи той. — Цял взвод войници, начело с един дебел, високомерен и нагъл офицер, който почти с досада гледаше как изпълняват заповедите му. Изкараха ни навън. Когато майка ми разбра, че смятат да запалят къщата, тя грабна няколко неща от гостната — една кутия с писма, сребърна купа и подобни дреболии. Един войник се опита да изтръгне тези неща от нея, но Нийл се намеси да я защити. Той събори мъжа на земята и посегна да извади камата си. Офицерът излая някаква заповед и петима сграбчиха Нийл за ръцете. Преди да разберем какво става, един от тях опря байонет в гърдите му. Войникът се поколеба за миг, погледна към офицера, който кимна в знак на разрешение, и тогава той заби ножа в сърцето на брат ми.