Робърт Сойер - Терминален експеримент

— Страшно съм изморен — каза Питър. — Сутринта станах в пет и половина.

Беки седна в единия край на пейката и каза:

— Легни. Цял следобед не сме спирали.

Първата мисъл на Питър беше да се противопостави, но после реши — защо да не го направи, по дяволите? И тъкмо да се излегне, Беки заговори:

— Сложи си главата в скута ми.

Той я послуша. Тя беше прекрасно мека, топла, човечна. Той вдигна поглед към нея, а тя отпусна ръка върху гърдите му.

Беше невероятно успокояващо. Питър си помисли, че може да остане така с часове. Дори не забелязваше студа.

Беки му се усмихна: неподправена усмивка, усмивка, която го приемаше, красива усмивка.

За пръв път от обяд Питър си помисли за Кейти и Ханс и в какво се бе превърнал животът му в Торонто.

Осъзна също така, че най-сетне е намерил истинско човешко същество — не някакъв си генериран от компютър двойник, — с което можеше да поговори за това. Някой, който нямаше да го помисли за малоценно същество заради това, че жена му беше изневерила, някой,който нямаше да реши, че е смешен, нито щеше да му се подиграва. Някой, който го приемаше, които просто щеше да го изслуша и да го разбере.

И в същия момент Питър осъзна, че не е нужно да разговаря за това с никого. Вече можеше да се справи с проблемите си. Всички въпроси вече имаха отговор.

Беше се запознал с Беки в първи курс в Торонто, преди Кейти да се появи на сцената. Между тях съществуваше неловко привличане. И двамата бяха неопитни и поне той, по това време, беше девствен. Но сега, след двадесет години, беше съвсем различно. Беки се беше омъжила и развела; Питър беше женен. Знаеха какво представлява сексът, как се прави, кога става чудото, кога се получава върховната наслада. Питър осъзна, че лесно може да се обади не Кейти, да й каже, че срещата е продължила прекалено дълго и че затова ще пренощува в Отава и ще се прибере чак утре. А после той и Беки щяха да отидат в апартамента й.

Можеше, но нямаше да го направи. Сега имаше отговор на въпроса, който не си беше задавал: ето, сега имаше същата възможност както Кейти, но нямаше да изневери, нямаше да я предаде, нямаше да й върне.

Питър се усмихна на Беки. Чувстваше, че раните вътре в него започват да заздравяват.

— Ти си прекрасен човек — каза й той. — Някой мъж ще бъде много, много щастлив с теб.

Тя се усмихна.

Питър въздъхна и с въздишката болката излезе, изтече от него.

— Трябва да тръгвам към летището — каза той.

Беки кимна и отново се усмихна, може би… може би съвсем малко разочарована.

Питър беше готов да се прибере у дома.

Сандра се спусна към района Кебиджтаун и паркира пред първия магазин от веригата „Храна-Храна“, на пресечката на булевардите „Парламент“ и „Уелзли“. Според телефонния указател централизираната система за обработка на поръчките се намираше на втория етаж, над магазина. Сандра се изкачи по стръмното стълбище и без да чука, влезе. Вътре имаше двадесетина души с телефонни слушалки на главите; седяха пред компютърни дисплеи. Всички изглаждаха заети в приемане на поръчки.

Жена на средна възраст със стоманеноруса коса се приближи към Сандра.

— С какво мога да ви помогна?

Сандра й показа полицейската си значка и се представи.

— А вие коя сте?

— Аз съм Даниел Нейдъс — отговори русата жена. — Ръководителката на този сектор.

Сандра се огледа очарована. Самата тя бе правила многократно поръчки в „Храна-Храна“ след развода си, ала никога не си бе представяла какво става в другия край на телефонната линия — по видеофоните човек можеше да види единствено реклами за специалитетите, предлагани от „Храна-Храна“. Накрая каза:

— Бих искала да видя статистическите записи, съдържащи поръчките на един от вашите клиенти.

— Знаете ли телефонния номер?

Сандра започна в речетатив:

— Девет — шест — седем…

Нейдъс се усмихна.

— Не нашия телефонен номер, номера на клиента.

Сандра й подаде лист, върху който бяха написани необходимите няколко цифри. Нейдъс се приближи до един компютърен терминал и потупа един млад мъж по рамото. Той кимна, приключи с поръчката, която обработваше, и освободи мястото пред дисплея. Ръководителката седна и напечата телефонния номер.

— Ето го — каза тя и се наведе настрани, така че Сандра да вижда екрана.

Род Чърчил беше правил една и съща поръчка шест поредни седмици в сряда, с изключение…

— Винаги е поръчвал нискокалориен сос, с изключение на последния път — отбеляза Сандра. — Тогава е взел обикновен.