Робърт Сойер - Терминален експеримент

— Вижте — кимна Кейти, — първо, онова, което се случи между мен и Ханс, беше много отдавна. Второ, съпругът ми вече знае. Аз му разказах всичко.

— Наистина ли? — изненада се Сандра.

— Да. — Кейти, изглежда, осъзна, че може би е направила грешка, и продължи: — Разбирате ли — нямам какво да крия и нямам причина да запушвам устата на Ханс.

— А какво ще кажете за баща си?

Кейти съвсем изгуби търпение.

— Повтарям ви още веднъж: той умря от естествена смърт!

— Съжалявам, че именно аз трябва да ви го съобщя — заяви Сандра, — но се боя, че това не е вярно.

— По дяволите, детектив Файлоу! Достатъчно е трудно да понесеш загубата на един от родителите си и без вашите противни игри.

— Повярвайте ми, госпожо Хобсън, никога не бих казала подобно нещо, ако не бях убедена, че е истина. Факт е, че поръчката за вечеря, която е дал баща ви, е била подправена.

— Поръчка за вечеря? За какво приказвате?

— Баща ви е приемал лекарство, което изисква строги ограничения относно хранителния му режим. Всяка сряда, когато майка ви излизала вечер на курс, той си поръчвал вечеря — винаги едно и също нещо, което не му причинявало проблеми. Но в деня на смъртта му поръчката му е била фалшифицирана. Той е получил нещо, което е предизвикало остра реакция, вследствие на която кръвното му налягане достигнало неимоверно високи стойности.

Кейти я гледаше изумено.

— Какво говорите, детектив Файлоу? Смърт, причинена от специалитет на веригата за бързо хранене?

— Бих приела, че е нещастен случай — продължи Сандра. — Но направих няколко проверки. Оказва се, че някой е проникнал в националната база данни МЕДБАЗА няколко дни преди баща ви да загине. И е открил, че баща ви се лекува с фенелзин.

— Фенелзин ли? — повтори Кейти. — Та това е антидепресивен медикамент.

— Знаете за него? — попита Сандра и вдигна вежди.

— Сестра ми го вземаше известно време.

— И сте запозната с ограниченията в хранителния режим?

— Не трябва да се яде сирене — отвърна Кейти.

— Е, диетата изключва още много други неща.

Кейти заклати глава, обзета от истинско изумление — поне така се стори на Сандра.

— Баща ми да взема антидепресивен медикамент — прошепна тихо тя, сякаш приказваше на себе си. Но после вдигна глава и срещна погледа на Сандра. — Това ми звучи налудничаво.

— Поддържа се статистика за това кой се е свързвал с МЕДБАЗА. Поработих много, но открих всички хора, които са потърсили достъп до базата данни две седмици преди смъртта на баща ви. Има едно подправено име, осъществило връзка със системата три дни преди баща ви да умре.

— Какво искате да кажете с „подправено име“?

— По това време лекарят, от чието име е потърсен достъп до МЕДБАЗА, е бил на почивка в Гърция.

— Човек може да се свърже с повечето бази данни отвсякъде по света — възрази Кейти.

Сандра кимна.

— Така е. Но аз се обадих до Атина. Лекарят се кълне, че не е правил нищо друго освен разходки край археологическите забележителности, откакто пристигнал в страната.

— И сега знаете до чии медицинско-статистически данни е бил потърсен достъп?

За миг Сандра сведе поглед.

— Не. Онзи, който го е сторил, просто е използвал сметката на лекаря, включил се е, после е прекратил връзката. И двете операции са осъществени около четири часа през нощта — толкова са показвали часовниците в Торонто.

— В Гърция е тъкмо по пладне.

— Да, но това е и времето, когато най-малко хора опитват да се свържат със системата МЕДБАЗА, Казаха ми, че тогава почти никога не е отчитано забавяне в достъпа до базата данни. Ако някой е желаел да осъществи връзка с нея и после да се изключи колкото е възможно по-бързо, тъкмо това е времето, когато трябва да го направи.

— И все пак използването на хранителни съставки като средство, предизвикващо фатална реакция в организма… това изисква обширни знания на експерт.

— Наистина е така — потвърди Сандра. Последва пауза. — Вие имате научна степен по химия, нали?

Кейти шумно пое дъх.

— Да, по неорганична химия. Не разбирам абсолютно нещо от лекарства. — Тя разпери ръце. — Всичко, което казахте, ми изглежда твърде пресилено, детектив Файлоу. Най-опасният враг, който имаше баща ми, беше треньорът по футбол от прогимназията в Нютаунбрук.

— Как се казва?

— Шегувам се, детектив Файлоу! Не познавам човек, който би желал да убие баща ми.

Сандра впери поглед в далечината.

— Може би имате право. Понякога работата причинява професионални деформации. Боя се, че всички сме склонни да се увличаме по най-различни конспиративни теории. Простете ми… и моля, позволете ми още един път да изряза съболезнованията си по повод смъртта на баща ви. Наистина зная какво преживявате.