Робърт Сойер - Терминален експеримент

— И аз твоя.

Питър почувства, че гърлото му пресъхна.

— Свободна ли си… свободна ли си да обядваме заедно?

— О, с удоволствие. Трябва да мина през банката — всъщност тъкмо тръгвах, но можем да се срещнем в единадесет и половина. Рано ли ти е?

Въобще не му беше рано.

— Прекрасно е. Къде ще се срещнем?

— Знаеш ли ресторанта на Карло в универсалния магазин на улица „Спаркс“?

— Ще го намеря.

— Значи ще те чакам там е единадесет и половина.

— Прекрасно — отговори Питър. — С нетърпение очаквам да те видя.

Гласът на Веки беше изпълнен с топлина.

— И аз.

Питър затвори телефона, отиде до рецепцията и попита служителката дали знае къде е ресторантът на Карло.

— О, да — отвърна тя и се усмихна палаво. — Вечер го посещават много дами без придружител.

— Аз ще обядвам там — подчерта Питър. Изпитваше необходимост да обясни всичко.

— А, добре. На обяд е много по-спокойно. Предлагат чудесни тортелини.

— Можете ли да ме упътите как да стигна дотам?

— Разбира се. С кола ли сте?

— Мога да повървя пеш, ако не е прекалено далеч.

— Ще ви отнеме около половин час.

— Идеално — отбеляза Питър.

Стигна до ресторанта само за двадесет минути — обичаше да ходи бързо. Трябваше обаче да убие близо половин час. Намери автомат за вестници, пусна три монети и изчака двадесет секунди — времето, необходимо да получи брой на „Отава Ситизън“. После се върна в ресторанта на Карло. Вътре нямаше жив човек.

Поиска маса за двама, получи я, седна и си поръча кафе без захар. Огледа се, опитвайки се да си представи дансинга, претъпкан с потни тела вечер. Зачуди се дали жената от рецепцията не си е направила шега. И все пак имаше едно познато лице — красавицата, рекламираща бирата „Молсън“ в „Смирения епископ“. Питър разгъна вестника, опитвайки се да потисне нервността си.

Хедър Милър беше лекарка, кабинетът й беше на първия етаж в къщата й. Беше четиридесет и пет годишна, ниска, пълна, с късо подстригана кестенява коса. Бюрото й беше направено от дебело стъкло, поставено върху два мраморни блока.

— Както казах по телефона, детектив Файлоу — почна доктор Милър, след като настани Сандра в едно кожено кресло срещу бюрото — не мога да ви разкажа много неща, поради ограниченията с оглед запазване на тайната, установена между лекаря и пациента.

Сандра кимна. Това беше обичайният подход, за проучване на почвата.

— Разбирам, доктор Милър. Пациентът, за когото бих желала да поговорим, е Род Чърчил.

Милър чакаше.

— Не зная дали вече сте научили, но господин Чърчил умря миналата седмица.

Лекарката я погледна изненадано.

— Не знаех.

— Съжалявам, че ви донесох лоша новина — каза Сандра. — Намерили го мъртъв в трапезарията. Съдебният лекар смята, че смъртта вероятно е била причинена от аневризъм. Посетих дома на господин Чърчил и разбрах, че сте го лекували с нардил, което според етикета означава, че трябва много внимателно да следи с какво се храни. И въпреки това преди да умре той е ял храна, получена от веригата магазини за доставка на специалитети по домовете.

— По дяволите! — Доктор Милър разпери ръце. — Казвах му да внимава какво яде заради фенелзина.

— Моля?

— „Нардил“ е синоним на лекарството фенелзин, детектив Файлоу. Антидепресант.

Сандра вдигна вежди. Бани Чърчил мислеше, че и двете лекарства на нейния съпруг бяха за лечение на сърцето.

— Нардилът е антидепресивен медикамент?

— Да — отговори Милър. — Но също така е и инхибитор на моноамина.

— Което означава?

— Ами в крайна сметка значението на тази фраза може да се сведе до следното: когато приемате фенелзин, трябва да избягвате храни с високо съдържание на тирамин. В противен случай кръвното ви налягане ще скочи до небесата — ще изпаднете в хипертонична криза. Разбирате ли, когато приемате фенелзин, се извършва натрупване на тирамин, а той не подлежи на метаболична обмяна. Това причинява вароконстрикция — тоест има пресорен ефект.

— Което на прост език означава? — отново попита Сандра. Обожаваше да разговаря с лекари.

— Ами това е нещо, което може да убие дори съвсем здрав млад човек. За Род, който в миналото имаше проблеми със сърдечносъдовата си система, подобен ефект би бил смъртоносен — причинявайки масивен удар, сърдечна криза, невралгична криза или както е предположил вашият съдебен лекар, смъртта е причинена от аневризъм. Предполагам, че Род Чърчил е ял нещо, каквото не трябва. Но аз го предупреждавах за това.