Александър Солженицин - Захар Торбата

Навън здравата застудя и щом се затворихме в барачката, заспахме дълбоко до сутринта. Бяхме решили да тръгнем по-рано. Едва се беше зазорило, когато изтикахме велосипедите си й като тракахме със зъби, започнахме да ги товарим.

Тревата беше посребрена от скреж, а от Куликовка, откъм дерето, през покритото с копи поле, мъглата прииждаше на вретена.

Но едва бяхме направили няколко крачки, за да яхнем колелата и да потеглим от една от копите се чу силен, сърдит лай и срещу ни се втурна рошаво Муцунесто сиво куче. Втурна се, а след него се разпадна и комата: събуден от лая, оттам се надигна някакъв дългуч, подвикна на кучето и се заотърсва от сламата. Вече беше достатъчно светло, за да познаем нашия Заха̀р Торбата, облечен с още някакво палто с окъсели ръкави.

Беше пренощувал в комата, в този пронизващ студ! Защо? Какво безпокойство или привързаност го бяха принудили?

Начаса отпадна всичко подигравателно и снизходително, което си бяхме мислили за него вчера. В това мразовито утро, измъквайки се от копата, той вече не беше Пазачът, а сякаш Духът на това Поле, който вечно бди и никога не го напуска.

Тръгна към нас, като все още се отърсваше й си търкаше ръцете, и изпод нахлупения каскет ни заприлича на добър стар приятел.

— Защо не почукахте, Заха̀р Дмитрич?

— Не исках да ви безпокоя — той разкършваше рамене и се прозяваше. Целият беше в клечки. Разкопча се, за да се изчисти, и видяхме, че всичко си беше на мястото — и Книгата за впечатления, и единствено позволената брадвичка.

И сивият пес, който се зъбеше до него.

Сбогувахме се сърдечно и вече завъртяхме педалите, а той остана там, вдигнал дългата си ръка, и викаше за наше успокоение:

— Нее! Неее, няма да оставя тази работа така! До Фурцева ще стигна! До Фурцева!

© 1965 Александър Солженицин

© 1990 Манол Наков, превод от руски

Александр Солженицын

Заха̀р Калита, 1965

Сканиране, разпознаване и редакция: NomaD, 2010 г.

Издание:

Александър Солженицин. Един ден на Иван Денисович. Повест. Разкази

Редактори: Слава Николова, Пенка Кънева

Художник: Александър Алексов

Художествено оформление: Петър Добрев

Технически редактор: Иван Андреев

Коректор: Елена Куртева

Дадена за набор 18.1Х.1990 г.

Формат 1/32 70/100.

Печатни коли 15,50

Издателски коли 1,2,36.

УИК 11,28.

Подписана за печат 25.Х.1990 г.

Излязла от печат 16.Х1.1990 г.

Цена 2,50 лв.

Интерпринт, София, 1990

ДП „Балкан“ — София

Александр Солженицын. Одинь день Ивана Денисовича

„Советский писатель“, Москва, 1963

Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/16514]

Последна редакция: 2010-07-07 12:00:00