Леонид Соловьов - Повест за Настрадин Ходжа

— Никога досега не съм си вземал милостинята обратно — възразил Настрадин Ходжа. — Прибери си парите, почетни старче, и при случай ги дай на някой сиромах. Сега ми кажи каква помощ чакаш от мен.

Без да продума, старецът потънал в дълбок размисъл, тягостен за неговото сърце, ако се съди по въздишките, които го съпровождали. Минало много време, фитилът хванал нагар, започнал да пращи, да пръска искри, пламъчето се смалило и едва мъждукало.

Настрадин Ходжа внимателно свалил нагара с една клечка — пламъкът се усилил и осветил стареца.

Той вдигнал глава.

— Първо ми кажи, Настрадин Ходжа, познал ли си вече своята вяра?

— Своята вяра ли? — учудил се Настрадин Ходжа. — Та аз я познавам от малък. Моята вяра е ислямът, макар че, да си призная, често съгрешавам.

— Ислямът е общата вяра — рекъл старецът. — Но всекиму от живите се открива негова особена, лична вяра, която е само за тоя човек. Аз питам за твоята лична вяра, която е само за тебе.

Настрадин Ходжа бил принуден да признае, че не познава своята лична вяра.

— Така си и мислех — заключил, старецът. — А в същност точно в нея е ключът за всички загадки, които ни измъчват. Познай своята вяра и за теб тъмнината ще се превърне в светлина, обърканото — в ясно, безсмислието — в съразмерност. Твоят живот, Настрадин Ходжа, винаги е бил многодеен, но досега това е засягало само неговото външно течение, докато духът, несмущаван от никакви търсения, е пребивавал в простия здрав смисъл и безпрепятствено се е наслаждавал на цялата пълнота на родството си със света. А сега деятелността се е предала вътре, обзела е и духа, който сякаш също е намерил своето магаре и чергарува с него от Бухара на причините до Стамбул на следствието, Багдад на съмненията и Дамаск на отрицанието. Търси своето верую, Настрадин Ходжа; ако сам не можеш го намериш — аз ще ти помогна.

— О, мъдри старче, ти надникна в недрата на душата ми! Известни са ти всичките ми съкровени помисли?

— Известни са ми — потвърдил старецът. — Знай, че аз мислено те съпътствувам във всичките ти скитания, съчувствувам ти във всички твои дела. Където и да си, каквото и да правиш — всичко, и последната отронена от тебе дума стига до мен и се запечатва в паметта ми, за да се претопи след това в добродетелен размисъл. В мен ти виждаш сякаш самия себе си, но вече навлязъл в последния етап на земното битие, когато покой и мъдрост сменяват бурите и страстите.

— Аллах велики! Наистина удивителен случай: да срещнеш на пътя себе си, но вече стар и в образа на просяк!

Главата на Настрадин Ходжа бучала: със странните си слова старецът го слисал и го хвърлил в недоумение.

Но това било само началото: предстояло му да чуе още много смайващи неща.

— Почтени старче, но каква е все пак тая работа, заради която се обръщаш към мен?

Дервишът свел побелялата си глава.

— Близък е часът, когато аз, безгласен и бездиханен, ще легна в погребалното ложе — отвърнал той с дълбока скръб в гласа. — Предвиждането на този час ме изпълва с трепет и аз през сълзи отправям към тебе молба: помогни ми!

— Как? Да те вдигна от погребалното ложе?

— Не, спаси духовното ми същество от завръщане в низшото първоначално състояние, в което съм пребивавал някога, в незапомнени времена. През какви ли не превъплъщения е минал моят дух за това безкрайно време, какви ли не тежки усилия е положил по пътя към съвършенството, а сега, заради моята престъпна немарливост, му предстои да започне целия кръговрат отначало, от първото, най-несъвършеното стъпало…

— Аллах милосърдни! — възкликнал Настрадин Ходжа, клатейки глава. — Нищо не разбирам, ама наистина нищо! Кажи ми просто, с ясни думи, какво искаш от мене.

— Котвата на моето спасение е в твоите ръце! — повторил Старецът. — Ала виждам, няма да ме разбереш, докато не ти разкрия някои тайни, известни нам, на Мълчаливите и Постигащите.

— Добре — покорил се Настрадин Ходжа, като видял, че иначе няма как да изкопай от стареца смислен отговор. — Добре, готов съм да приема твоите тайни.

— Тогава да почнем, в името на истината! — казал с тържествен глас просякът. — Само че първо се премести другаде, защото моите мишки се страхуват и още не са излезли от дупката си да вечерят.

Настрадин Ходжа седнал на друго място, мишките излезли от дупката и се навечеряли: след това старецът молитвено погладил с длани брадата си и обявил:

— Нека висшата мъдрост благослови нашата беседа и ти прати свише дара на разсъдъка, а на мен — дара на яснотата и дълбочината на думите.