Леонид Соловьов - Повест за Настрадин Ходжа

— Настрадин Ходжа! Настрадин Ходжа!

Хората тичали от всички краища към чайханата — узбеки, таджики, иранци, туркмени, араби, турци, грузинци, арменци, татари — и дотичали, с гръмки викове поздравявали своя любимец, знаменития хитрец и веселяк Настрадин Ходжа.

Тълпата все се увеличавала.

Пред магарето отнейде се появила торба овес, наръч детелина, кофа чиста студена вода.

— Приветствуваме те, Настрадин Ходжа! — носели се викове. — Къде странствува? Кажи ни нещо, Настрадин Ходжа!

Той се приближил до самия край на сондурмата, поклонил се ниско на народа:

— Приветствувам ви, жители на Бухара! Десет години живях разделен от вас и сега сърцето ми се радва на нашата среща. Вие искате да ви кажа нещо — по-добре ще ви изпея!

Той грабнал едно голямо гърне, излял водата от него и като го удрял подобно дайре, високо запял:

Настрадин Ходжа вдигнал гърнето високо над главата си и го хряснал силно о земята; гърнето се пръснало със звън, разхвърчало се на стотици дребни късчета. Като се напрягал и заглушавал с гласа си шума на тълпата, Настрадин Ходжа извикал:

— Тогава хайде заедно да спасим грънчаря Нияз от лихваря и милостите на емира. Вие познавате Настрадин Ходжа, той никога никого не завлича. Кой ще ми заеме за кратък срок четиристотин танга?

Напред се изстъпил един бос водоносец:

— Настрадин Ходжа, отде у нас пари? Нали плащаме големя данъци? Но ето аз имам колан, почти съвсем нов; за него може да се получи нещо.

Той хвърлил на сондурмата пред нозете на Настрадин Ходжа колана си; глъчката и движението сред тълпата се засилили, към нозете на Настрадин Ходжа полетели тюбетейки, колани, кърпи и дори халати. Всеки смятал за чест да услужи на Настрадин Ходжа. Дебелият кафеджия донесъл два много красиви чайника, меден поднос и погледнал другите хора гордо, защото пожертвованието му било много щедро. Купчината предмети растяла ли, растяла. Настрадин Ходжа викал с цяло гърло:

— Стига, стига, о, щедри жители на Бухара! Стига, чувате ли ме! Седларю, вземи отбратно седлото си — стига, казвам ти! Да не сте решили да превърнете Настрадин Ходжа във вехтошар? Започвам продажбата! Ето колана на водоносеца; който го купи, никога няма да сети жажда. Елате, продавам го евтино! Ето стари, закърпени чехли, те сигурно вече два пъти са ходили в Мека; който ги обуе, все едно че отива на поклонение! Имам ножове, тюбетейки, халати, чехли! Вземете пи, продавам евтино и не се пазаря, защото сега времето за мене е най-скъпо от всичко!

Но великият Бахтияр в денонощните си грижи за своите верноподаници се бил постарал да въведе в Бухара такъв ред, че нито един грош не можел да се задържи в джобовете на жителите и преминавал веднага в емирската хазна, за да могат жителите да ходят по-леко с необременени джобове. Напусто викал Настрадин Ходжа и хвалел стоката си — купувачи нямало.