Леонид Соловьов - Повест за Настрадин Ходжа

— Подари, добри човече, в името на аллаха! — гъгниво молели просяците, като показвали на Настрадин Ходжа своите недъзи и рани.

Той отговарял сърдито:

— Прибери си ръцете. Аз с нищо не съм по-богат от вас и сам търся кой ще ми даде четиристотин танга.

Като вземали тези думи за насмешка, просяците обсипвали Настрадин Ходжа с псувни. Той не отговарял, потънал в размисъл.

Избрал между чайханите най-голямата и най-многолюдната, дето нямало нито скъпи килими, нито копринени възглавници, влязъл и вкарал след себе си по стъпалата магарето, вместо да го върже на коневръза.

Посрещнали го с почуда и мълчание, но Настрадин Ходжа ни най-малко не се смутил, извадил от дисагите си корана, който му подарил предния ден на сбогуване старецът, и като го разтворил, сложил го пред магарето.

Направил всичко това бавно и спокойно, без усмивка на лицето, като че така трябвало да бъде.

Хората в чайханата взели да се споглеждат.

Магарето ударило с копито дървената еклива настилка.

— Вече? — попитал Настрадин Ходжа и обърнал страницата. — Ти постигаш забележителни успехи.

Тогава от мястото си станал тантурестият добродушен съдържател на чайханата и се приближил до Настрадин Ходжа.

— Слушай, добри човече, тук ли е място за твоето магаре? И защо сложи пред него свещената книга?

— Уча това магаре на богословие — невъзмутимо отговорил Настрадин Ходжа. — Ние вече завършваме корана и скоро ще минем на шариата.

Из чайханата се понесли глъчка и шепот, мнозина станали, за да виждат по-добре.

Съдържателят облещил очи, устата му зинала. Никога още в живота си не бил виждал такова чудо. През това време магарето отново тропнало с копито.

— Добере — похвалил го Настрадин Ходжа, като обръщал страницата. — Много добре. Още малко усилия и ти ще можеш да заемеш длъжността главен богослов в медресето Мир-Араб. Виж, само страниците не умее да прелиства, трябва да му помагам… Аллах го е надарил с остър ум и забележителна памет, но е забравил да му даде пръсти — добавил Настрадин Ходжа, като се обърнал към съдържателя на чайханата.

Хората в чайханата, оставили чайниците си, се приближили; не минало и минута и около Настрадин Ходжа се събрала тълпа.

— Това магаре не е просто магаре! — обявил Настрадин Ходжа. — То принадлежи на самия емир. Веднъж емирът ме повика и попита: „Можеш ли да научиш любимото ми магаре на богословие, та то да знае толкова, колкото и аз?“ Показаха ми магарето, аз проверих способностите му и отговорих: „О, пресветли емире! Това забележително магаре не отстъпва по острота на ума нито на един от твоите министри, нито дори на тебе самия, наемам се да го науча на богословие и то ще знае толкова, колкото и ти, дори повече, но за това ще са нужни двайсет години.“ Емирът заповяда да ми дадат от хазната пет хиляди танга злато и рече: „Вземи това магаре й го учи, но кълна се в аллаха, ако след двайсет години то не знае богословие и не цитира наизуст корана, ще ти отсека главата!“

— Е, значи ти отнапред можеш да се простиш с главата си! — възкликнал съдържателят на чайханата. — Че къде се е чуло и видяло магарета да учат богословие и да цитират наизуст корана!

— Такива магарета има доста и сега в Бухара — отговорил Настрадин Ходжа. — Ще кажа още, че да получи пет хиляди танга злато и добро магаре за стопанството си — това не се удава на човек всеки ден. А главата ми не оплаквай, защото за двайсет години все някой от нас непременно, ще умре — или аз, или емирът, или това магаре. А тогава иди се оправяй кой от тримата е знаел най-добре богословие.

Чайханата едва не се сринала от избухналия гръмовен смях, а самият съдържател се загърчил на кечето, смеел се така, че цялото му лице било мокро от сълзи. Той бил много весел човек, този съдържател, винаги бил готов да се разсмее.

— Чухте ли? — викал той, като хриптял и се задъхвал. — Тогава нека се оправят кой от тях е знаел най-добре богословие! — И сигурно щял да се пръсне от смях, ако изведнъж не го осенила една догадка.

— Чакайте! Чакайте! — размахал той ръце, като подканял всички да внимават. — Кой си и откъде, о, човече, който учиш на богословие магарето си? Да не би да си самият Настрадин Ходжа?

— Че какво чудно има в това? Ти отгатна, съдържателю. Аз съм Настрадин Ходжа. Здравейте, жители на Благородна Бухара!

Настъпило всеобщо вцепенение и то траяло дълго; изведнъж нечий ликуващ глас разцепил тишината:

— Настрадин Ходжа!

— Настрадин Ходжа! — подхванал втори, след него трети, четвърти; и се понесло по чайханата, из другите чайхани, из целия пазар — навсякъде ехтяло, повтаряло се, отеквало: