Леонид Соловьов - Повест за Настрадин Ходжа

Везирите заели местата, си от дясната страна, моллите и сановниците — от лявата, писарите с книгите и мастилниците си се наместили долу придворните поети се строили в полукръг зад трона, вгледани в тила на емира с предани очи. Дворцовият мухобиец замахнал с ветрилото. Наргилджията пъхнал в устата на господаря си златен чибук. Тълпата около дървената площадка притаила дъх. Настрадин Ходжа се изправил на седлото, източил врат и се превърнал целият в слух.

Емирът сънливо кимнал. Стражата се отдръпнала и пуснала плешивия и брадатия, които най-сетне дочакали своя ред. Братята допълзели по колене до площадката, докоснали с устни килима, провиснал до земята.

— Станете! — заповядал великият везир Бахтияр.

Братята станали, като не смеели да отърсят прахта от халатите си. Езиците им се заплитали от страх, речта им била неразбрана и объркана. Ала Бахтияр бил много опитен везир и разбрал всичко от половин дума.

— Къде е козата ви? — нетърпеливо пресякъл той братята.

Плешивият му отговорил:

— Тя умря, о, високородений везире! Аллах прибра козата ни при себе си. Но кому от нас трябва сега да принадлежи кожата й?

Бахтияр се обърнал към емира:

— Какво ще бъде решението ти, о, най-мъдри от повелителите?

Емирът бавно се прозинал и с пълно безразличие притворил очи. Бахтияр почтително навел главата си, увенчана с бяла чалма:

— Прочетох решението по лицето ти, о, господарю! Слушайте — обърнал се той към братята; те паднали на колене и се готвели да благодарят на емира за мъдростта и милосърдието.

Бахтияр обявил присъдата; писарите заскърцали с перата си, записали думите му в своите дебели книги.

— Повелителят на правоверните и слънцето на вселената, нашият велик емир, да пребъде над него благословията на аллаха, благоволи да отсъди, че щом аллах е взел при себе си козата, кожата й по справедливост трябва да принадлежи на наместника на аллаха върху земята, тоест на великия емир, за което трябва да се одере кожата, да се изсуши и обработи, да се донесе в двореца и да се предаде в хазната.

Братята смаяни се спогледали, през тълпата преминал лек шепот. Бахтияр продължил ясно и високо:

— Освен това ще трябва да се събере от тъжителите съдебна такса в размер на двеста танга и дворцова такса в размер на сто и шестдесет танга, и данък за издръжка на писарите в размер на петдесет танга, и лепта за украсата на джамиите — и всичко това трябва да се събере незабавно в пари или в облекло, или в друго имущество.

Не успял той да завърши и заптиите по знак на Арсланбег се спуснали към братята, отмъкнали ги настрана, развързали им поясите и им извърнали джобовете, смъкнали им халатите, събули им обущата и ги изтласкали боси и полуголи, едва прикрили срамотиите си с останалите им жалки дрехи.

Всичко това станало в половин минута. Веднага след обявяването на присъдата целият хор от придворни поети се разшавал и подзел славослови на разни гласове:

— О, мъдрий емире, о, най-мъдри сред мъдрите, о, вдълбочен в мъдростта на най-мъдрите, о, премъдрий емире!

Те дълго възклицавали така, изпънали вратове по посока на трона; всеки се стараел емирът да отличи неговия глас сред всички други гласове. А простите хора, които се тълпели около дъсчената площадка, мълчали и гледали със съжаление братята.

— Ето на — забелязал с благочестив тон Настрадин Ходжа, като се обръщал към нещастниците, които ридаели високо, прегърнати. — Все пак ненапразно сте престояли шест седмици на мегдана. Най-сетне дочакахте справедливо и милостиво решение, защото известно е на всички, че в света никой не е по-мъдър и по-милосърден от нашия емир и, ако някой се съмнява в това — и той обгърнал с поглед съседите си в тълпата, — не е трудно да се викнат заптиите и те ще предадат нечестивеца в ръцете на джелатите и на тях няма да им струва нищо да разяснят на този човек цялата пагубност на заблудите му. Вървете си с мир у дома, о, братя; ако занапред ви се случи да спорите за кокошка, елате отново на емирския съд, но не забравяйте предварително да продадете къщите, лозята и нивята си, защото иначе няма да можете да заплатите всички такси.

— О, по-добре е да умрем заедно с козата ни! — възкликнали братята, ронейки едри сълзи.

— Вие мислите, че там, на небето, са малко техните си глупци — отговорил Настрадин Ходжа. — Достойни за доверие хора ми казаха, че сега и адът, и раят са натъпкани догоре с глупци — там повече не пускат. Предсказвам ви безсмъртие, братя, и махайте се по-скоро оттук, защото заптиите започнаха да поглеждат към нас, а аз не мога да разчитам на безсмъртие като вас.