Уолтър Скот - Айвънхоу

Когато попремина общата изненада, Уилфред от Айвънхоу попита Великия магистър, като съдия на двубоя, дали правилно и мъжествено бе изпълнил дълга си.

— Изпълнихте го мъжествено и по всички правила — отговори Великия магистър. — Заявявам, че девойката е свободна н невинна. Оръжието и тялото на покойния рицар са на разположение на победителя.

— Нямам намерение да му ограбя оръжието — каза Айвънхоу, — нито ще опозоря трупа му, защото той се е сражавал за християнската вяра. Не човешка ръка, а божията десница го повали днес. Нека бъде погребан скромно, както подобава на човек, загинал за несправедливо дело. А колкото до девойката…

Прекъсна го конски тропот. Безброй конници напредваха към тях и препускаха толкова бясно, че земята се тресеше. След миг Черния рицар влезе в галоп да арената, последван от много бойци и неколцина рицари в пълно въоръжение.

— Закъснял съм — рече той, като се огледа — Бях решил Боа Жилбер да падне от моя меч. Айвънхоу, биваше ли така да се нагърбваш с такова рисковано дело, когато едва се държиш на седлото?

— Господарю мой, бог избра този горделив човек за своя жертва. Не му било писано да бъде почетен със смърт, каквато вие сте му готвили — отвърна Айвънхоу.

— Нека почива в мир — каза Ричард и се загледа в трупа, — ако това е възможно. Той бе храбър рицар и загина в стоманените си доспехи, както подобава на рицар. Но да не губим време. Боугън, изпълни сега задължението си!

Един рицар измежду придружаващите го излезе напред и слагайки ръка на рамото на Алберт Малвоазен, каза:

— Арестувам те за държавна измяна.

Великия магистър, който досега стоеше силно изненадан от появяването на толкова много бойци, заговори.

— Кой се осмелява да арестува един рицар от Храма на Сион в пределите на собствената му прецептория и в присъствието на Великия магистър? И по чия заповед се извършва това насилие?

— Аз го арестувам — отвърна рицарят, — аз, Хенри Боуън граф на Есекс, главен конетабъл 218 218 Висш държавен служител, началник на кралския двор (до XVI век), който ставал главнокомандуващ армията в отсъствието на краля. Тази служба сега се възстановява временно само при някой специален случай. — Б. пр. на Англия.

— А той арестува Малвоазен — рече кралят и вдигна началника си, — по заповед на Ричард Плантагенет, тук присъстващ. Конрад Мон-Фиче, имаш късмет, че не си се родил мой поданик. Колкото до тебе, Малвоазен, и ти, и брат ти Филип ще умрете, преди светът да е остарял с една седмица.

— Ще се противопоставя на разпоредбите ти — заяви Великия магистър.

— Не можеш, горди тамплиере — възрази му кралят. — Вдигни глава и виж как кралското знаме на Англия се развява над кулите ти вместо пряпореца на Храма! Бъди благоразумен, Боманоар, и не се съпротивлявай напразно. Ръката ти е в устата на лъва.

— Ще се оплача в Рим от тебе — отвърна Великия магистър, — задето посягаш на неприкосновеността и привилегиите на нашия орден.

— Така да бъде — рече кралят, — но ако ти е мил животът, недей ме обвинява сега в посегателство. Разтури съвета на рицарския си орден и замини с последователите си за някоя съседна прецептория, ако можеш да намериш такава, която да не е център на противодържавни заговори срещу краля и Англия. Или ако щеш, остани да се радваш на гостоприемството ни и да видиш какво е нашето правосъдие.

— Да бъда гост в дом, където би следвало да съм господар? — извика тамплиерът. — Никога! Свещеници, запейте псалма Quare fremuerunt gentes 219 219 Защо са се разбеснели поганците? (лат.) ! Рицари, оръженосци и последователи на Светия храм, пригответе се да следвате знамето Le Beau Seant!

В думите на Великия магистър звучеше достойнство, което можеше да се мери дори с достойнството на самия английски крал, и той успя да вдъхне кураж сред смаяните си последователи. Те се събраха около него, като овце около овчарско куче, когато чуят да вие вълк. У тях нямаше боязливостта на изплашено стадо. Имаше предизвикателно смръщени чела, а погледите им издаваха враждебността, която не смееха да изкажат. Те се строиха в дълга редица, в която белите мантии на рицарите се открояваха от тъмното облекло на прислужниците им като черен облак с по-светли краища. Тълпата, сред която се бе надигнал вик на неодобрение, сега млъкна, мълчаливо загледа внушителния, опитен боен отряд, който тъй непредпазливо бе оскърбила, и се отдръпна назад.