Уолтър Скот - Айвънхоу

— Кълна се в свети Дънстън, това няма да стане! — отговори Уомба. — В това няма никакъв разум. Право е синът на Безумния да пострада, за да спаси сина на Хериуърд. Но не е никак умно той да умре за човек, чиито прадеди са чужди на неговите.

— Негоднико! — извика Седрик. — Прадедите на Ателстън са били крале на Англия!

— Може да са били, каквито щат — отвърна Уомба, — ама моята шия си стои твърде хубавичко на раменете ми, за да ми се ще да я извия заради тях. Затова, добри ми господарю, или приеми предложението ми, или ми позволи да напусна тази тъмница, както съм дошъл.

— Нека изсъхне старото дърво, за да се запази младата и обещаваща гора! — продължи Седрик. — Спаси благородния Ателстън, верни ми Уомба! Това е дълг на всеки, в чиито жили тече саксонска кръв. Ти и аз заедно ще понесем яростта на вероломните потисници, а той, свободен и в безопасност, ще възпламени духа на въстаналите ни сънародници да отмъстят за нас.

— Не, татко Седрик — рече Ателстън и го хвана за ръката — когато излезеше от апатията си, неговите мисли и дела не бяха недостойни за благородното му потекло. — Не! Аз предпочитам да остана цяла седмица в този затвор без друга храна освен оскъдния залък на затворника и без друго питие освен водата, която му се полага, отколкото да се възползувам от възможността да избягам, която този роб с доброто си сърце предлага на своя господар.

— Вие минавате за умни хора, господа — каза шутът, — а мене ме смятат за побъркан. Но, чичо Седрик и братовчеде Ателстън, аз ще реша този спор вместо вас и ще ви спестя труда да си разменяте повече любезности. Аз съм като кобилата на Джон Патицата, дето позволявала само Джон Патицата да я яха — аз дойдох тук да спася господаря си и ако той не е съгласен — баста! — нищо друго не мога да сторя, освен да си отида у дома. Добрините не могат да се подмятат от ръка на ръка като топка. Не съм съгласен да ме обесят за друг освен за собствения ми господар, когото знам от рождение.

— Върви тогава, благородни Седрик — каза Ателстън, — не пропущай този случай! Твоето присъствие вън може да насърчи нашите приятели да се борят за избавлението ни, а ако останеш тук, всички сме изгубени.

— А има ли някакви изгледи да ни спасят отвън? — обърна се Седрик към шута.

— Изгледи ли! Ех-е-ей! — повтори Уомба. — Да знаеш, че влезеш ли в расото ми, ти навличаш генералска пелерина. Там вънка има петстотин души и тази сутрин аз бях един от главните им водачи. Шутовската ми шапка бе каска, а пръчицата ми — жезъл. Ще видим какво ще спечелят, като заменят глупака с умен мъж. Истина ти казвам, боя се, че ще изгубят от храбростта това, което ще спечелят от ума. И така, сбогом, господарю, и бъди добър към бедния Гърт и към кучето му Фангз. И нека закачат петльовия ми гребен в банкетната зала на Ръдъруд за спомен на това, че съм си дал живота за господаря си като верен… глупак.

Последните думи бяха казани някак двусмислено, полу на шега, полусериозно. Очите на Седрик плувнаха в сълзи.

— Паметта ти ще се тачи — рече той, — докато има хора на света да почитат верността и привързаността! Ако не се надявах, че ще намеря начин да спася Роуина и тебе, Ателстън, и тебе също, бедни Уомба, не можеше ме накара да постъпя, както ти искаш.

Те си бяха разменили вече дрехите, когато Седрик изведнъж бе обзет от съмнение.

— Не знам друг език — каза той — освен собствения си и няколко думи от този префърцунен нормански. Как ще съумея да се държа като преподобен отец?

— Магията е само в две думички — отвърна Уомба. — На всички въпроси се отговаря с pax vobiscum. И да идваш, и да отиваш, и да ядеш, и да пиеш, и да благославяш, и да анатемосваш, pax vobiscum ти стига за всичко. Тези думи са така полезни на калугера както метлата на вещицата и магическата пръчица на магьосницата. Кажеш ли ги ей така — pax vobiscum — с дълбок и сериозен глас, ти си всесилен. И на пазача, и на караула, на рицаря и на оръженосеца, на пехотинеца и на кавалериста, те действат като магия. Мисля, че ако ме изкарат на бесилото утре, което е твърде вероятно, ще опитам въздействието им върху палача.

— Щом е тъй — рече господарят му, — лесно ще се по-калугеря. Pax vobiscum — вярвам, че ще запомня паролата. Сбогом, благородни Ателстън. Сбогом и на тебе, бедното ми момче — доброто ти сърце би изкупило и по-глупава глава от твоята. Аз ще ви спася или ще се върна да умра с вас. Благородната кръв на саксонските крале няма да се пролее, докато моята още тупти в жилите ми. Ни един косъм няма да пострада от главата на бедния ми слуга, който се излага на опасност заради господаря си, ако Седрик може да го спаси с риск на собствения си живот. Сбогом!