Уолтър Скот - Айвънхоу

— Кой си и откъде идваш, отче? — запита той.

— Pax vobiscum — повтори шутът, — аз съм беден слуга на свети Франциск и като пътувах из тези пусти места, попаднах между разбойници, както казва евангелието — quidam viator incidit in latrones 126 126 Някой си пътник попаднал сред разбойници (лат.) , които разбойници ме изпратиха в този замък да изпълня духовния си дълг към две лица, осъдени от вашето почитаемо правосъдие.

— Добре — отговори Фрон де Бьоф, — ами можеш ли да ми кажеш, свети отче, колко са на брой тези бандити?

— Доблестни господарю — отвърна шутът, — nomen illis legio — името им е легион.

— Кажи ми ясно колко са на брой, попе, иначе расото и въженият ти пояс няма много да ти помогнат.

— Уви! — рече мнимият монах. — Cor meum eructavit 127 127 Сърцето ми изскочи (лат.) , тоест аз само дето не умрях от страх, ама струва ми се, че трябва да имаше свободни селяни и граждани най-малко петстотин души.

— Хайде де! — каза тамплиерът, който току-що бе влязъл в залата. — Нима осите толкова са се нароили тука? Време е да задушим тази опасна пасмина. — После той дръпна Фрон де Бьоф настрана и го запита: — Познаваш ли монаха?

— Той е странник от някакъв далечен манастир — отвърна Фрон де Бьоф. — Не го познавам.

— Тогава не му поверявай устно поръчката си — рече тамплиерът. — Дай му да занесе писмено нареждане до свободния отряд на де Брейси, всички да дойдат веднага на помощ на господаря си. Междувременно, за да не подозре нещо подстриганият, разреши му свободно да изпълни задачата си и да подготви саксонските свине за кланицата.

— Така ще направя — отвърна Фрон де Бьоф и веднага поръча на един слуга да отведе Уомба в стаята, където бяха затворени Седрик и Ателстън.

Нетърпението на Седрик се бе увеличило със затворничеството му, вместо да се намали. Той крачеше от единия край на стаята до другия като човек, който се кани да нападне врага си или да щурмува обсада, и ту си говореше сам, — ту се обръщаше към Ателстън, който хладнокръвно и стоически очакваше изхода от положението, докато смилаше преспокойно богатия си обед, и не проявяваше особен интерес колко ще трае пленничеството му, смятайки, че и то, като всички земни злини, ще свърши, когато е рекъл господ.

— Pax vobiscum — рече шутът при влизането си. — Да ви благослови свети Дънстън, свети Денис, свети Дътък и всички други светии.

— Влез спокойно — отговори Седрик на мнимия калугер. — С каква цел идваш тук?

— Да ви кажа да се подготвите за смъртта — отвърна шутът.

— Не може да бъде! — стресна се Седрик. — Колкото и да са зли и неустрашими, те все пак не ще се осмелят да прибягнат към такава явна и неоправдана жестокост.

— Уви! — рече шутът. — Да се мъчиш да ги спреш с чувството им за човечност, е все едно да се мъчиш да задържиш изпуснат кон с копринен конец. Затова, благородни Седрик, и вие също, доблестни Ателстън, спомнете си какви грехове сте извършили на земята, защото още на днешния ден ще бъдете изправени да отговаряте пред един по-върховен съд.

— Чуваш ли, Ателстън? — рече Седрик. — Трябва да подготвим духа си за това последно дело, защото по-добре е да умрем като мъже вместо като роби.

— Аз съм готов — рече Ателстън — да понеса всичко, което ни готви злобата им, и да отида да посрещна смъртта си със същото спокойствие, с което отивам на обед.

— Изпълни тогава светия си дълг, отче — каза Седрик.

— Почакай малко, мили чичо — каза шутът с обикновения си глас. — Хубаво се огледай, преди да скочиш в тъмното.

— Бога ми! — извика Седрик. — Струва ми се, че познавам този глас.

— Това е гласът на твоя верен роб и смешник — отвърна Уомба и отметна качулката. — Ако по-рано беше слушал съвета на един глупак, сега нямаше да си тук. Послушай сега съвета на глупака и скоро няма вече да бъдеш тук.

— Какво искаш да кажеш, глупчо? — запита Саксонеца.

— Ей, това! — отвърна? Уомба. — Вземи това расо и въжения пояс, в които се крие цялото ми монашество, и спокойно излез от замъка, а остави на мене твоята мантия и твоя пояс, та аз да скоча в тъмното с тях.

— Да те оставя тук на мое място! — рече Седрик, изненадан от това предложение. — Ами че те могат да те обесят, бедни ми шуте!

— Нека правят, каквото могат — рече Уомба. — Вярвам, без да подценявам високото ти потекло, че синът на Безумния може да увисне на въже със същата тържественост, с която е било окачено въжето на шията на прадядо му, когато го направили градски съветник.

— Добре, Уомба — отвърна Седрик. — Ще приема молбата ти при едно условие, а именно, ако се съгласиш да си размениш дрехите с лорд Ателстън вместо с мене.