Уолтър Скот: Роб Рой

— Ехото на Фонтарабия! — извика баща ми, като прекъсна четенето. — Панаирът на Фонтарабия би било много по на място. Поганец? Какво е поганец? Не можеш ли да напишеш езичник и да пишеш поне на английски, щом трябва да пишеш всякакви глупости.

— При това Поатие 14 14 Поатие — известен с битката (1356), при която Черния принц победил и пленил Френския крал. — Б. пр. се пише с „ие“ накрая и не виждам защо заради римата трябва да се насилва правописът.

— „Спомен“ и „Гарона“ не се римуват. О, Франк, тебе Дори не те бива за този просяшки занаят, който си избрал.

— Облак от пламък е нещо ново! „Добро утро, господа, и весела Коледа на всички ви“ — ама на, коледарите съчиняват по-хубави песни от тебе. — Тогава той захвърли листа с израз на върховно презрение и заключи: — Бога ми, Франк, ти си бил по-голям тъпак, отколкото те мислех.

Какво можех да отговоря, драги Трешъм? Стоях мълчаливо, кипящ от възмущение и дълбоко обиден, докато баща ми ме гледаше спокойно, но строго, с презрение и съжаление. Нещастният Оуън, вдигнал ръце и очи към тавана, бе истинско въплъщение на ужас и човек би казал, че той току-що е прочел името на собственика на фирмата в списъка на фалиралите търговци. Най-после се осмелих да заговоря, като се мъчех да не издам чувствата си.

— Аз напълно съзнавам, сър, че нямам нужните качества за важната роля, която вие сте ми отредили да играя в обществото. За щастие нямам амбицията да печеля богатство. Господин Оуън би бил един много по-полезен ваш помощник.

Последната ми фраза бе казана малко злобно, защото ми се струваше, че Оуън много бързо изостави каузата ми.

— Оуън? — възкликна баща ми. — Това момче е щуро, просто е полудяло. Кажете ми, моля ви се, сър, ако смея да попитам, след като вие така студено ме отправяте към господин Оуън (макар че бих могъл да очаквам повече внимание от всеки друг, отколкото от сина си), какви са вашите мъдри проекти?

— Бих желал, сър — отговори аз, като събрах всичкия си кураж, — да пътувам две-три години, ако ви е угодно; в противен случай, макар че е малко късно за мене, на драго сърце бих прекарал тези две-три години в Оксфорд или Кеймбридж.

— За бога! Нямаш ли капка разум? Де се е чуло подобно нещо? Да влезеш в училище наред с разни доктринери и якобити 15 15 Якобити — привърженици на изгонения в 1688 година крал Яков II (на английски Джеймс). Към тях принадлежала значителна част от консервативното дворянство на Англия и Шотландия и почти цялото население на планинска Шотландия. — Б. р. , когато можеш да спечелиш богатство! Защо не отидеш веднага в Уестминстър или Ийтън 16 16 Уестминстър, Ийтън — стари аристократични училища, основани, първото в 1560 година от Елизабет I, а второто — в 1440 година от Хенри VI. Много от най-известните английски държавници, писатели, поети и др. са се учили в тези училища. — Б. пр. , човече, и се заловиш за граматиката на Лили, пък и даже да опиташ пръчката, ако това ти доставя удоволствие?

— Тогава, сър, ако смятате, че е късно да разширя образованието си, аз съм готов да се върна на континента.

— Ти прекара доста дълго там, без да извлечеш голяма полза, господин Франсис.

— Тогава бих избрал армията, сър, бих предпочел армията пред каквато и да е друга професия.

— Ще избереш дявола! — Извика раздразнено баща ми, но веднага се спря и продължи по-спокойно. — Трябва да призная, че ме смяташ за такъв глупак, какъвто си самият ти. Оуън, той може да подлуди човека.

Нещастният Оуън поклати глава и погледна надолу.