Уолтър Скот - Кенилуърт

— Да, само че трябва да свирнете малко по-силно от дроздче, на което още не е покарала перушината — каза момчето, когато Тресилиан, след като остави парата на определеното място и засрамен от глупостта, която вършеше, подсвирна леко. — Трябва да свирнете по-силно, защото кой го знае къде е сега този ковач. Може да е и в конюшнята на френския крал, знам ли?

— Нали преди малко каза, че той не е никакъв дявол? — рече Тресилиан.

— Дали е човек или дявол — каза Дики, — виждам, че аз трябва да го извикам тук вместо вас.

Той изсвири така остро и пронизително, че на Тресилиан му писнаха ушите.

— Това наричам аз подсвиркване — каза Дики, след като даде три пъти условния сигнал. — А сега се скрийте, скрийте се по-бързо, иначе Белоножка няма да бъде подкована днес.

Като се чудеше как би могла да завърши тази пантомима и се надяваше същевременно на някакъв действителен резултат, след като момчето така доверчиво се бе оставило в ръцете му, Тресилиан позволи да го отведат в най-отдалечения от кръга край на гъсталака и там седна. Внезапно му хрумна, че цялата хитрост може да е скроена, за да му откраднат коня, затова стисна здраво момчето за яката с намерението да го задържи като заложник срещу подобна изненада.

— А сега мълчете и слушайте — прошепна му Дики. — Скоро ще чуете ударите на чук, който не е направен от земно желязо, а от камък, изпратен тук от луната.

Тресилиан наистина долови леки удари на ковашки чук. Необичайността на подобен звук в такова пусто място го накара неволно да трепне. Но като погледна момчето и разбра по лукавия и дяволит израз на лицето му, че е забелязало лекия му трепет и му се надсмива, той окончателно се убеди, че всичко това е една предварително нагласена хитрост, и твърдо реши да си изясни кой л и с каква цел му я устройва.

Той остана неподвижен през цялото време, докато чукът звънтеше — точно толкова, колкото бе необходимо, за да се прикове една подкова. Веднага щом чукането спря, Тресилиан, вместо да изчака определеното от неговия водач време, скочи от мястото си с меч в ръка и като заобиколи тичешком буренака, се озова лице срещу лице с човек с ковашка кожена престилка, със странни одежди от меча кожа с козината навън и със също такава шапка, която почти напълно скриваше оцапаното му със сажди лице.

— Върнете се, върнете се — закрещя момчето на Тресилиан — или ще бъдете разкъсан на парчета! Който го е видял, жив не е останал!

И наистина невидимият ковач (всъщност сега той се виждаше съвсем ясно) вдигна чука си с очевидното намерение да се бие.

Когато момчето разбра, че нито неговите увещания, нито заплахата на ковача ще накарат Тресилиан да се откаже от намерението си, а, напротив — той отблъсна с голия си меч удара на чука; — то извика на ковача:

— Уейланд, не го закачай, защото ще пострадаш! Това е истински и смел джентълмен.

— Значи, ти ме предаде, Флибъртиджибит? — рече ковачът.

— Тогава ти ще пострадаш!

— Който и да си — каза Тресилиан, — повярвай, че от моя страна не те заплашва никаква опасност, затова обясни ми какво означава цялата тази игра и защо упражняваш занаята си по такъв тайнствен начин.

Ковачът обаче се обърна към Тресилиан и изрева със заплашителен тон:

— Кой задава въпроси на Пазача на Кристалния замък на Светлината, на Господаря на Зеления лъв, на Ездача на Червения дракон? Махай се оттук! Бягай, преди да съм призовал Талпек с неговото огнено копие да те порази, унищожи и погълне!

Той произнесе тези думи, като жестикулираше буйно, кривеше страшно лицето си и размахваше чука.

— Я млъкни, подли измамнико, и стига си се преструвал като циганин! — отвърна му с презрение Тресилиан. — Сега ще дойдеш с мен до най-близкия съдия, иначе ще ти счупя главата.

— По-кротко, моля те, по-кротко, добри ми Уейланд! — обади се момчето. — Повярвай ми, перчене и големи приказки тук няма да минат, затова по-добре го удари на молба.

— Слушайте, ваша милост — каза ковачът, като отпусна чука си и заговори по-кротко и по-смирено, — когато един бедняк си върши всекидневната работа, оставете го да я върши както намери за добре. Конят ви е подкован, на ковача е платено, какво повече има да се интересувате? Качвайте се на коня и си продължавайте пътя!

— Не, приятелю, грешиш — отвърна Тресилиан. — Всеки човек има право да смъкне маската на измамника и лъжеца, а твоят начин на живот буди подозрението, че си и едното, и другото едновременно.

— Щом сте толкова упорит — рече ковачът, — ще бъда принуден да прибягна до сила, за да се защитя, а никак не ми се искаше тъкмо с вас да постъпвам така, мистър Тресилиан, и не защото се страхувам от оръжието ви, а понеже ви познавам като достоен, добър, истински джентълмен, който по-скоро би помогнал на един злощастен бедняк, отколкото да му стори зло.