Уолтър Скот - Кенилуърт

— Трябва да направите следното — продължаваше ухилен Дики. — Ще завържете коня си на оня камък с халката, ще свирнете три пъти и ще оставите сребърната си монета на плоския камък, после ще излезете от кръга и ще седнете откъм западната му страна, ей под ония храсти, и няма да поглеждате нито наляво, нито надясно в продължение на десетина минути, а може би и повече — докато се чува звънтенето на чука. След като чукът замлъкне, ще кажете една толкова дълга молитва, колкото време е нужно, за да се преброи до сто, или пък пребройте направо до сто, това е все едно, и се върнете в кръга. Ще видите, че парите ги няма, а конят ви е подкован.

— Че парите ще са изчезнали — в това съм сигурен — каза Тресилиан, — но другото… Слушай, момчето ми, аз не съм ти учител наистина, но ако започнеш и на мен да играеше шегите си, ще поема част от задълженията му и здравата ще те напердаша.

— След като ме хванете обаче! — извика момчето и в миг хукна така бързо през шубраците, че Тресилиан, затруднен от тежките си ботуши, напразно се опитваше да го настигне. Най-много го ядосваше обстоятелството, че хлапакът не бягаше с всички сили, като човек, който се спасява от голяма опасност или е изплашен, а тичаше с такова темпо, че да поддържа у Тресилиан желанието да го гони; и всеки път, когато на преследвача му се сторваше, че ей сега ще го настигне, момчето отново полетяваше напред със скоростта на вятър, като в същото време се обръщаше назад и така лъкатушеше, че да остане близо до мястото, откъдето бе започнало да бяга.

Това продължи дотогава, докато Тресилиан спря изтощен и готов да се откаже от преследването, като ругаеше с всички сили грозния хлапак, който го бе въвлякъл в тази нелепа гоненица. Изкачил се през това време на върха на една могилка точно насреща му, хлапакът взе да пляска с дългите си, тънки ръце, да го сочи с мършавите си пръсти и да криви в такъв дивашки присмех уродливото си лице, че Тресилиан започна да се съмнява дали пред него не стои истинско дяволче. Вбесен до краен предел, като в същото време едва се сдържаше да не се разсмее на невъобразимите гримаси и жестикулации на момчето, корнуолецът се върна при коня си и се метна на седлото, с намерение да продължи преследването на Дики при по-благоприятни условия.

Като го видя да се качва на коня, хлапакът закрещя, че нямало смисъл да осакатява белоногото животно заради него и че той сам ще се приближи, при условие че обещае да не го бие.

— Няма да водя пазарлъци с теб, уродливи мошенико! — извика Тресилиан. — Ей сега ще ми паднеш в ръцете!

— Много бързате, мистър пътешественико — каза момчето, — наблизо има такова тресавище, което може да погълне всичките коне на кралската гвардия. Аз ще отскоча натам, та да видим вие накъде ще идете тогава. Бъдете сигурен, че ще успеете да се наслушате до насита на виковете на водните бикове и на крякането на дивите патици, преди да ме хванете без мое съгласие.

Тресилиан огледа местността зад могилката, разбра, че момчето говори истината, и реши да сключи мир с бързоногия си и хитър противник.

— Ела тук, пакостнико! — каза той. — Престани да се кривиш и плезиш и ела по-близко. Няма да те пипна с пръст, давам ти джентълменската си дума.

Момчето прие поканата доверчиво и като подскачаше весело, се спусна от могилката, без обаче да изпуска от погледа си Тресилиан, който отново бе слязъл от коня и държеше с ръка юздата, изтощен и задъхан от напразното си усилие. Нито капка пот обаче нямаше върху обсипаното с лунички чело на хлапака, прилично на парче избелял пергамент, силно опънат върху горната част на изсъхнал череп.

— Обясни ми, моля те, пакостливо дяволче — каза Тресилиан, — защо се държиш така с мен? За какъв дявол ми надрънка такава невероятна история и искаше да ти повярвам? Покажи ми — но вече без шеги — тази ковачница и ще ти дам толкова пари, че да си купиш ябълки за цялата зима.

— И цяла овощна градина да ми дадете — отвърна Дики Слъдж, — пак не бих могъл да ви кажа нещо повече от онова, което вече казах. Оставете сребърната монета на плоския камък, свирнете три пъти, а после идете и седнете сред храсталака откъм западната страна. Аз ще седна до вас и ще ви оставя да ми извиете врата, ако след две минути не чуете, че ковачът е започнал да работи.

— Много се изкушавам да ти повярвам на думите — каза Тресилиан, — макар че сигурно пак ще ме накараш да върша разни глупости само за да се забавляваш. Добре, ще изпълня тия твои заклинания. Ето виж, връзвам коня за високия камък. Сега, казваш, да оставя тук сребърната монета и да изсвиря три пъти, нали така?