Уолтър Скот - Кенилуърт

— И макар сега да изглежда, че ме е забравил сред многобройността на държавните си работи — допълни учителят, — сигурен съм, че наложи ли му се да устройва празненство за развлечение на нейна милост кралицата, веднага ще хукнат пратеници да търсят скромната колиба на Еразъм Холидей. А междувременно, уважаеми сър, parvo contentus 49 49 Задоволявам се с малко (лат.). слушам морфологическите и синтактическите разбори на моите ученици и запълвам останалото си време с помощта на музите. Писмата си до чуждестранните учени винаги подписвам с името Еразъм аб Дие Фаусто и се радвам на почитта, оказвана на учените, които носят тази титла. Ученият Дидрикус Бъкеркокиус например ми посвети своя трактат за буквата „тау“, титулувайки ме именно по този начин. Накратко казано, сър, аз съм щастлив и много известен човек.

— Дано бъде все така, сър — каза пътникът. — Разрешете ми обаче да ви задам един въпрос, като използувам вашия учен език: „Quid hoc ad Iphycli boves?“ 50 50 Какво отношение има това към биковете на Ефикъл? (лат.) Какво отношение има всичко това към подковаването на моя нещастен кон?

— Festina lente 51 51 Бързай бавно (лат.). — възрази ученият мъж. — Скоро ще стигнем до тази тема. Навярно знаете, че преди две-три години из тия места се появи един човек, който сам се представяше като доктор Дубуби, макар че никога не би се подписал дори magister artium 52 52 Магистър на изкуствата (лат.). , ако не го е подтиквал гладният му корем. Ако пък случайно е имал някаква учена степен, то трябва да му я е дал самият дявол, защото беше от ония хора, които простолюдието нарича знахар, врач или нещо подобно. Виждам, че сте нетърпелив, драги господине, но ако човек се откаже от своя начин на разказване, какво основание имате да мислите, че ще възприеме тъкмо вашия?

— Добре, учени господине — отвърна Тресилиан, — разказвайте както си знаете, само че нека крачим с по-бърза крачка, защото времето ми е късо.

— И тъй, сър — подхвана Еразъм Холидей с предизвикателно спокойствие, — аз не твърдя, че този същият Деметрий — така се е подписвал в чужбина — е бил истински магьосник. Сигурно е обаче, че се е представял за член на мистичния орден „Розовият кръст“, за последовател на Гибер 53 53 Изопаченото през Средните векове име на арабския алхимик и астролог Абу Муса Джафар ал Сафи. , lex nomine cujus venit verbum vernaculum, 54 54 От чието име произлиза нашата дума (лат.). gibberish 55 55 Безсмислици . Лекувал рани, като мажел е лековит мехлем оръжието вместо самата рана, предсказвал бъдещето по линиите на ръката, намирал откраднато с помощта на сито и ножици за стрижене на овце, берял ливадник и семена от мъжка папрат, които можели да направят човека невидим, подхвърлял, че уж в най-близко време щял да открие панацея или, с други думи, еликсир, който лекува всичко, и се препоръчвал, че можел да превръща хубаво олово в лошо сребро.

— С други думи — подхвърли Тресилиан, — той е бил шарлатанин и най-обикновен измамник. И все пак какво отношение има това към моя кон и подковата, която той изгуби?

— Ако имате търпение, уважаеми — отвърна бъбривият човек, — скоро ще разберете. Patientia 56 56 Търпение (лат.). , многоуважаеми, което според нашия Марк Тулий означава difficilium rerum diurna perpessio 57 57 Всекидневно да се понасят трудности (лат.). . Както вече казах, този Деметрий Дубуби отначало имал работа с простия народ, но после се прославил и inter magnates, т.е. сред видните личности в страната, и може би е щял да се домогне до по-големи дела, ако — не съм сигурен в това и не го твърдя, но така се говори сред хората — през една тъмна нощ дяволът не предявил правата си и не отнесъл Деметрий със себе си. Оттогава никой не го е видял, нито го е чул. Сега вече идва medulla, същината на моя разказ. Този доктор Дубуби имал слуга — един жалък подлец, който му помагал: наклаждал пещта и поддържал необходимата температура, смесвал лекарствата, чертаел окръжности, подмамвал пациенти et siede caeteris 58 58 И така нататък (лат.). . След тайнственото изчезване на доктора, многоуважаеми господине, което стана по такъв начин, че ужаси цялата околност, този жалък глупак реши, че, както пише Марон, Uno avulso, non deficit alter 59 59 На мястото на един изчезнал се явява друг (лат.). . Подобно на всички чираци, които след смъртта или оттеглянето на майстора се настаняват в работилницата му и поемат неговата работа, и този Уейланд пое опасния занаят на своя починал господар. И макар, многоуважаеми, хората винаги да са склонни да се отнасят с доверие към лъжливите претенции на разни недостойни личности, които се представят за опитни и сръчни доктори по медицина, а всъщност са само най-обикновени saltim banqui и charlatani 60 60 Фокусници и шарлатани (лат.). , шмекериите на този жалък глупак Уейланд бяха толкова недодялани, че никой не им повярва и дори последният селяндур бе готов да го погне, следвайки изкълчената в селските уста мисъл на Персий: