Уолтър Скот - Кенилуърт

— Ковач ли? Има ковач, разбира се. А защо ти трябва той, момко?

— За да ми подкове коня, любезна жено — отговори Тресилиан. — Както виждаш, загубил си е една от предните подкови.

— Мистър Холидей! — изкрещя старицата, без да даде пряк отговор. — Мистър Еразъм Холидей, излез, ако обичаш, тука, да поговориш с човека!

— Favete unguis 31 31 Замълчете! (лат.) — чу се някакъв глас отвътре. — Сега не мога да изляза, Гамър Слъдж, защото съм в най-сладкия миг на моите утринни занимания.

— Не, не, моля те, мистър Холидей, хайде излез! Тук някакъв човек иска да отиде при Уейланд Смит 32 32 Думата „смит“ на английски означава ковач. , пък на мен не ми се ще да му посочвам пътя към дявола; конят му си е загубил подковата.

— Quid mihi cum caballo 33 33 Какво общо имам аз с конете? (лат.) ? — възрази отвътре ученият мъж. — Сякаш в околността има само един умен човек и без него не може да се подковават коне.

Най-после на вратата се появи достопочтеният учител. Професията му можеше веднага да се отгатне по дрехите. Неговото високо, мършаво, недодялано и прегърбено тяло бе увенчано с глава, покрита с права черна коса, започнала вече да посивява. Лицето му имаше оня характерен властен израз, който, предполагам, сам Дионисий е пренесъл от трона на училищната катедра и го е завещал в наследство на всички представители на тази професия. Черната му, наподобяваща расо, ленена дреха, бе препасана с пояс, на който вместо нож или някакво друго оръжие беше окачен голям кожен калъф за мастилница и перо. От другата страна, сякаш по подобие на дървената сабя на Арлекин, бе затъкната учителската му пръчка. В ръката си държеше парцалива книга, в четенето на която се бе вдълбочил преди малко.

Като видя Тресилиан, той много по-добре от останалите селски жители разбра какъв човек стои пред riero, свали шапката си и го поздрави със следните думи:

— Salve, domine. Intelligisne linguam Latinam? 34 34 Здравей, господине. Разбираш ли латински? (лат.)

Тресилиан събра всичките си познания по латински и отговори:

— Linguae Latinae haud penitus ignarus, venia tua, domine eruditissime, vernaculam lidentius loguor 35 35 Макар и да не съм напълно невеж в латинския, с твое позволение, образовани господине, предпочитам да говоря на родния си език (лат.). .

Отговорът по латински направи на учителя такова силно впечатление, каквото — както казват — прави масонският знак на членовете на зидарското братство. Той изведнъж прояви голям интерес към учения пътник, изслуша внимателно разказа му за уморения кон и изгубената подкова, след което тържествено каза:

— Най-лесното и просто нещо, уважаеми, би било да ви отговоря, че тук, на една миля от тези tuguria 36 36 Колиби (лат.). , живее най-добрият faber ferrarius, най-умелият ковач, който някога е приковавал подкова към конско копито. И кажа ли ви го, сигурен съм, вие ще сметнете, че сте compos voti 37 37 Постигнал желанието си, удовлетворен (лат.). или, както казва простият народ в такива случаи, че работата ви е опечена.

— Поне бих получил пряк отговор на един прост въпрос, което, изглежда, трудно се постига тук — каза Тресилиан.

— Да се изпрати жив човек при Уейланд Смит — намеси се старицата, — е все едно да се прати грешна душа по дявола.

— Мълчи, Гамър Слъдж — рече педагогът, — pauca verba 38 38 По-малко думи (лат.). , Гамър Слъдж, гледай си подсладената пшеничена каша, Гамър Слъдж; curetur jentaculum 39 39 Погрижи се за закуската (лат.). , Гамър Слъдж, на този джентълмен съвсем не му е до твоите брътвежи.

После се обърна към Тресилиан и продължи с предишния превзет тон:

— И тъй, многоуважаеми, вие наистина ли ще се сметнете felix bis terque 40 40 Двойно, тройно щастлив (лат.). , ако ви посоча жилището на споменатия вече ковач?

— Сър — отговори Тресилиан, — ако направите това, аз бих имал всичко, от което се нуждая в момента — кон, годен да ме отведе… извън обсега на вашата начетеност.

Последните думи той измърмори на себе си.

— Oh, саеса mens mortalium 41 41 О, сляп човешки ум (лат.). — възкликна ученият мъж. — Много добре го е казал Юний Ювенал: „Numinibus vota exaudita malignisi“ 42 42 Молитви, изслушани от недружелюбни богове (лат.).

— Многоучени магистре — рече Тресилиан, — вашата начетеност така многократно надвишава моите скромни умствени способности, че ще трябва да ме извините, ако потърся другаде упътвания, които да мога по-добре да разбера.

— Ето пак същото — отбеляза педагогът. — Как бягате в незнанието си от оня, който иска да ви поучи! Съвършено правилно казва Квинтилиан…