Уолтър Скот - Кенилуърт

— Какъв е този театър, стопанино? — рече Тресилиан. — Да не би да сте прекарали вечерта така весело, както снощи, и да сте сбъркали стаята? Или във вашата странноприемница е прието да се устройват среднощни маскаради в стаите на наемателите?

— Мистър Тресилиан — отговори стопанинът, — аз си знам мястото и времето не по-зле от всеки весел собственик на странноприемница в Англия. Тук обаче се намесва този безпътен мой племенник, който ви следи, както котката следи мишката. А пък вие, от друга страна, изглежда, сте се скарали и сте се сбили — с него или с някой друг, не знам — и аз се страхувам, че от това ще произлезе нещо лошо.

— И таз хубава, ти да не си се побъркал, човече? — каза Тресилиан. — Твоят роднина изобщо не заслужава гнева ми. Пък и защо мислиш, че съм се карал с когото и да било?

— Защото, сър — отвърна ханджията, — когато се върнахте, на бузата ви имаше червено петно, което така сигурно показваше, че току-що сте се били с някого, както пресичането на пътищата на Марс и Сатурн предвещава нещастие. Имаше и други признаци: токата на колана ви се бе извъртяла отпред, крачехте бързо и припряно и по всичко личеше, ле ръката ви и дръжката на шпагата наскоро са били в тесен допир.

— Е, добре, драги стопанино, дори да ми се е наложило да измъкна шпагата от ножницата, защо заради това е трябвало да напускаш топлото си легло в този час на нощта? Виждаш, че неприятността вече е отминала.

— Честно казано, тъкмо в това се съмнявам. Антъни Фостър е опасен човек, ползува се с могъща закрила от двора, която вече го е подкрепяла при трудни положения. Освен това замесен е и моят роднина, а вече ви казах какво представлява той. И ако тези двама стари приятели отново са се сдушили, не бих искал, уважаеми гостенино, това да бъде за ваша сметка. Уверявам ви, че Майкъл Ламборн прекалено подробно разпитваше коняря ми кога и в каква посока ще заминете. Затова бих искал да си припомните дали не сте направили, или не сте казали нещо, заради което биха могли да ви причакат по пътя и да ви хванат неподготвен.

— Ти си честен човек, стопанино — каза Тресилиан, след като помисли малко, — и затова ще бъда откровен с теб. Ако злобата на тези хора наистина е насочена към мен, което не отричам, че е възможно, причината е само в обстоятелството, че са помощници на много по-могъщ от тях негодник.

— Имате пред вид мистър Ричард Варни, нали? — попита стопанинът. — Той е бил вчера в Къмнър хол и въпреки че се е опитал да се промъкне натам незабелязано, един човек го е видял и ми каза.

— Тъкмо за него говоря, стопанино.

— В такъв случай, достойни мистър Тресилиан, пазете се, за бога! — възкликна честният Гозлинг. — Този Варни е защитникът и покровителят на Антъни Фостър, от него Фостър е получил под аренда замъка и парка. Самият Варни пък получи голяма част от земите на Абингдънското абатство, сред които е и Къмнър хол, от своя господар, граф Лестър. Казват, че можел да прави с графа каквото си поиска, макар да мисля, че графът е твърде благороден придворен, за да си служи с Варни за такива работи, за каквито се говори тук. От своя страна графът пък можел да прави каквото си ще (става дума за благоприлични и пристойни неща, разбира се) с кралицата — бог да я благослови! Така че виждате какъв враг сте си спечелили.

— Е, вече е станало и аз нищо не мога да сторя — каза Тресилиан.

— Господи боже, не бива така, трябва нещо да се направи! — рече стопанинът. — Ричард Варни, с цялото това влияние над графа и с правото си да предявява разни стари и тежки искания, останали още от времето на абата, така е сплашил хората тук, че те просто се боят да произнесат името му, камо ли да се опълчат срещу тъмните му дела. Сам можете да си направите този извод от разговорите, които се водиха снощи тук. За Тони Фостър се говори на воля, но за Ричард Варни никой не отрони дума, макар всички да са убедени, че тъкмо той е в дъното на онази тайна с хубавото момиче. Но вие може би знаете повече от мен по този въпрос. Жените не носят шпаги, но често стават причина мечовете да напускат ножниците си от волска кожа и да се преместват в други — от плът и кръв.

— Аз наистина знам много повече от теб за тази нещастна дама, драги стопанино, и понеже сега ми липсват приятели и приятелски съвети, на драго сърце ще те направя свой довереник и ще ти разкажа цялата история, още повече, че искам, когато свърша разказа си, да те помоля за нещо.

— Добри ми мистър Тресилиан — каза стопанинът, — аз съм само прост ханджия и едва ли бих могъл да напътя и посъветвам такъв човек като вас. Създадох си обаче достойно положение, без да мамя и без да искам неразумни цени, и можете да бъдете сигурен, че съм честен човек. Затова, дори да не мога да ви помогна, поне няма да злоупотребя с доверието ви. Разкажете ми всичко откровено — така, както бихте го разказали на родния си баща. И бъдете уверен, че моето любопитство — не мога да отричам това, което е присъщо на професията ми — се съчетава със способността да пазя тайна.