Уолтър Скот - Кенилуърт

— Какви други доказателства имаш?

— Те са повече, отколкото е необходимо, милорд. Бих предпочел да ги зная само аз, защото в такъв случай те биха умрели заедно с мен. Свидетел на всичко обаче е и моят слуга, Майкъл Ламборн, благодарение на когото Тресилиан попадна в замъка. Тъкмо за това взех този скандалджия на служба и го оставих при себе си, за да го принуждавам да държи езика си зад зъбите.

След това Варни каза на Лестър, че срещата между графинята и Тресилиан може лесно да бъде потвърдена от Антъни Фостър и че мнозина жители на Къмнър са присъствали на сключването на облога и видели как Тресилиан и Ламборн тръгнали заедно към замъка. В разказа на Варни нямаше нищо измислено, но като избягваше да каже това направо, той остави у Лестър впечатлението, че срещата между Еми и Тресилиан е продължила повече от няколко минути, колкото бе траяла в действителност.

— Защо не ми е казвано нищо за това? — попита строго Лестър. — Защо всички и най-вече ти, Варни, сте крили от мен такива важни факти?

— Защото, милорд — отвърна Варни, — графинята увери и Фостър, и мен, че Тресилиан се е вмъкнал при нея без нейно предварително знание и съгласие, и аз реших, че в срещата им няма нищо непочтено и че тя сама ще разкаже за нея на ваша светлост. Вие сам знаете с каква неохота обикновено изслушваме подозренията, изказани по отношение на онези, които обичаме, а аз, слава богу, не съм нито подстрекател, нито доносник, за да ги изкажа първи.

— Но с удоволствие им вярваш, сър Ричард. Откъде знаеш, че в тази среща не всичко е било почтено, както ти се изразяваш? Аз мисля, че жената на граф Лестър може да поговори няколко минути с човек като Тресилиан, без да ме оскърби с това и без да събужда подозрения.

— Без съмнение, милорд. Ако мислех другояче, не бих пазил тайната. Цялата работа обаче е в това, че преди да напусне тези места, Тресилиан е установил връзка с кръчмаря в Къмнър, за да може по-късно с негова помощ да отведе графинята. Не след дълго той изпратил там свой пратеник, когото аз се надявам скоро да затворя в сигурната тъмница под кулата Мървин. Килигру и Ламбсби обикалят сега наоколо и го търсят. За своите услуги кръчмарят е получил пръстен, който ваша светлост може би е виждал на ръката на Тресилиан — ето го. Пратеникът проникнал в Къмнър хол като пътуващ търговец, уговорил се с графинята да избягат заедно през нощта и по пътя — за да осъществят по-бързо престъпното си намерение — откраднали коня на някакъв бедняк. Най-сетне пристигнали в замъка и графиня Лестър се настанила… не смея да кажа къде.

— Говори, заповядвам ти! Говори, докато все още имам сили да те слушам!

— Щом настоявате — отвърна Варни, — ще кажа, че графинята веднага е отишла в стаята на Тресилиан и е прекарала там няколко часа — ту заедно с него, ту сама. Бях ви казал, че Тресилиан крие в стаята си любовница, но и през ум не ми е минавало, разбира се, че тази любовница е била…

— Искаш да кажеш — Еми? — прекъсна го Лестър. — Това е лъжа, дяволска лъжа! Тя е честолюбива, лекомислена, нетърпелива, тоест притежава всички характерни женски недостатъци, но да ме измами? Не, никога, никога! Доказателства, дай ми доказателства! — крещеше той, излязъл от кожата си.

— Вчера подир обяд помощник-церемониалмайсторът Каръл я е отвел в тази стая по нейна молба. Рано тази сутрин Ламборн и тъмничарят са я открили пак там.

— Заедно с Тресилиан?

— Не, милорд. Ако си спомняте, снощи Тресилиан бе поставен под арест в стаята на сър Николас Блънт.

— Каръл или някой от останалите знаят ли коя е тя?

— Не, милорд. Каръл и тъмничарят никога не са виждали графинята, а Ламборн не я е познал в тия дрехи. Когато се е опитвал обаче да й попречи да излезе от стаята, в ръката му е останала нейната ръкавица. Мисля, че ваша светлост ще я познае.

С тия думи Варни подаде на Лестър ръкавицата, на която бе изшита с дребни перли емблемата на графа — мечка и тояга.

— Познавам я, познавам я добре — каза Лестър. — Аз й подарих тази ръкавица, а другата беше на ръката й, когато ме прегръщаше днес. — Последните думи бяха казани с треперещ от силно вълнение глас.

— Ваша светлост — продължи Варни, — вие можете да разпитате по-подробно графинята и да разберете дали ви казвам истината.

— Не е необходимо, не е необходимо! — извика графът, а душата му се разкъсваше от мъка. — Това е написано с огнени букви, които сякаш са вдълбани в очните ми ябълки! Аз виждам нейния позор и не мога да видя нищо друго! Боже мой! Заради тази долна жена аз бях готов да изложа на опасност живота на мнозина предани приятели, да разклатя основите на законния трон, да мина с огън и меч през цялата мирна страна, да стана предател на своята господарка, която всъщност ме е направила това, което съм, и която — ако не беше тази проклета женитба — би ме издигнала до най-голямата висота, до която изобщо е възможно да се издигне човек! Бях готов да направя това заради жена, която се забавлява и заговорничи с най-големите ми врагове! А ти, негоднико, защо не ми каза по-рано?