Уолтър Скот - Кенилуърт

— О, милорд, не предизвиквайте раздор в мирната държава! Никой приятел не може да ни помогне така, както нашата правдивост и нашата чест. Повикайте на помощ само тях и ще видите, че цели тълпи завистници и злодеи няма да успеят да ви победят. Отвърнете ли обаче лице от тези съюзници, няма да ви спаси ничия друга защита. Истината, мой благородни лорде, винаги е била изобразявана без оръжие.

— Но мъдростта винаги се е прикривала зад непробиваема броня, Еми — отвърна бързо Лестър. — Не спори с мен за средствата, които ще използувам, за да направя колкото е възможно по-безопасна моята изповед — другояче не бих могъл да нарека предстоящото обяснение с кралицата, — която и без това крие достатъчно опасности. Време е да вървим, Варни! Сбогом, Еми! За да те обявя открито за своя жена, ще поема риск, за който само ти си достойна! Скоро ще те уведомя за по-нататъшните събития.

Той я прегърна пламенно, наметна се отново с плаща и излезе заедно с Варни. Преди да напусне стаята, Варни се поклони ниско, после погледна изпитателно Еми, сякаш искаше да разбере дали в помирението със съпруга й влиза и неговото опрощение. Графинята го гледаше с неподвижен и невиждащ поглед, като че ли пред нея имаше не човек, а празно пространство.

— Тя сама ме тласка към крайности — промърмори на себе си той. — Един от двамата трябва да загине — или аз, или тя. Все нещо ме задържаше досега от съдбоносната стъпка. Сега обаче всичко е решено — един от нас ще загине.

В това време той с учудване забеляза, че някакво момче, което стражът пъдеше, се приближи до Лестър и му заговори. Варни беше от ония хора, които обръщат внимание на всяка дреболия. Той попита стража какво е искало от него момчето и последният му отговори, че го е молило да предаде някакъв пакет на побърканата лейди, но той му отказал, защото нямал такова право. Задоволил любопитството си, Варни се приближи до своя господар и го чу да казва:

— Добре, момче, пакетът ще бъде предаден.

— Благодаря, благородни мастър слуга — каза момчето и в следващия миг изчезна.

Лестър и Варни с бързи крачки се върнаха в покоите на графа по същия коридор, който ги бе завел в кулата Сейнтлоу.

Щом влязоха в кабинета на графа, Лестър извади джобния си бележник и започна да пише, като ту се обръщаше към Варни, ту мърмореше под носа си: „Мнозина са свързани здраво с мен — особено по-богатите, които заемат и по-високи служби. Убеден съм също, че мнозина други — като си спомнят добрините, които съм им правил, и си помислят за опасностите, на които сами могат да се изложат в бъдеще — ще ме подкрепят. И тъй, да видим: Ноулс ми е предан, а следователно и островите Гърнзи и Джързи: Хореи командува войските на остров Уайт; моят зет Хънтингдън и Пембрук държат в ръцете си положението в Уейлс, а Бедфорд ще ми помогне да увлека след себе си пуританите, които имат влияние във всички графства; брат ми Уорик е почти равен с мен по богатство, независимост и брой на привържениците; сър Оуен Хоптън ми е верен, а в ръцете му е лондонският Тауър и държавната хазна, която се пази там. Дядо ми и баща ми никога не биха загубили главите си, ако се бяха подготвили така.“

— Но защо изглеждаш така тъжен, Варни? Повярвай ми, че бурята няма да събори никога дърво с такива дълбоки корени.

— Уви, милорд! — въздъхна Варни с великолепно изиграно вълнение, след което върху лицето му отново се появи унилият израз, направил вече впечатление на Лестър.

— Уви ли? — учуди се Лестър. — Но защо „уви“, сър Ричард? И това ли е всичко, което може да каже един новоизпечен рицар в очакване на предстоящата благородна битка? А може би твоето „уви“ показва, че искаш да се измъкнеш от сражението? В такъв случай можеш да напуснеш замъка или да се присъединиш към враговете ми — както намериш за добре.

— Не, милорд — отвърна неговият довереник. — Варни ще се бие и ще умре за вас. Простете ми, че от обич към вас виждам всички огромни и непреодолими трудности, които ви заобикалят, далеч по-ясно, отколкото ви позволява да ги видите вашето благородно сърце. Вие наистина сте силен и могъщ, милорд, но — моля ви да не се обиждате — вашата сила и могъщество са само отражение на светлината, която излъчва благосклонността на кралицата. Докато сте любимец на Елизабет, вие — като изключим само титлата — с нищо не се различавате от истинския суверен. Щом обаче тя ви лиши от милостите, с които ви обсипва, вие ще увехнете по-бързо от тиквата на Пророка. Опълчите ли се срещу Елизабет, не само цялата страна, но и това графство ще се отдръпне от вас. Нещо повече, убеден съм, че дори в този замък, сред вашите привърженици, роднини и слуги, вие ще бъдете затворник, при това затворник, осъден на смърт, стига тя да каже само една дума. Спомнете си, милорд, за Норфък, за могъщия Нортъмбърланд, за блестящия Уестморланд, спомнете си за всички, които са вдигали глава срещу тази мъдра господарка. Те са или убити, или затворени в тъмница, или прокудени в изгнание. За разлика от някои други тронът на Елизабет не може да бъде съборен дори с общите усилия на най-могъщите благородници, защото той се крепи на любовта и предаността на народа. Ако искахте, вие бихте могли да го споделите с Елизабет, но нито вашата, нито която и да е друга сила — собствена или чуждестранна — не е в състояние да го събори или поне да го разклати.