Уолтър Скот - Кенилуърт

— Ти ли си, любов моя?

— Да, графиньо моя — й отвърнаха с шепот.

Тя отвори широко вратата и като извика: „Лестър!“ обви ръце около шията на загърнатия с плащ мъж, който стоеше отвън.

— Не, не е точно Лестър — рече Майкъл Ламборн, отвръщайки е жар на милувката й. — Не е Лестър, моя прекрасна и нежна херцогиньо, но е също добър човек.

С огромно усилие, на което тя не допускаше, че е способна, графинята успя да се измъкне от нахалната прегръдка на пияния безсрамник, изтича до средата на стаята, където отчаянието й вдъхна смелост и тя се спря.

Влизайки, Ламборн свали от лицето си края на плаща, който бе вдигнал, за да се прикрие, и Еми веднага разбра, че това е безпътният слуга на Варни — последният човек, като се изключи омразният му господар, от когото Еми би желала да бъде разпозната. За щастие тя все още беше загърната в пътния си плащ, а тъй като Ламборн никога не беше я виждал от близо в Къмнър хол, тя се надяваше, че няма да се досети коя е. За сметка на това пък Еми го познаваше много добре, тъй като Джанет няколко пъти й го бе посочвала, когато той минаваше през двора, и й бе разказвала за неговите безчинства. Графинята изобщо нямаше да се страхува, че Ламборн може да я познае, ако имаше достатъчно опитност да разбере колко е пиян. Това обаче едва ли щеше да я успокои и да намали страха й от присъствието на подобен субект на това място и при сегашните обстоятелства.

При влизането си Ламборн бе затворил вратата и сега, скръстил ръце на гърдите си и развеселен от изплашения вид на Еми, продължи:

— Чуй ме добре, възхитителна Калиполис, прекрасна графиньо в парцали, божествена херцогиньо на потайните кътчета — ако се правиш на скромна и свита, за да ми се харесаш повече, хич не се мъчи. Много по-приятна ми беше при посрещането, отколкото сега. — Той пристъпи напред и се олюля.

— По дяволите, какъв е този неравен под! Един порядъчен човек би могъл да си счупи врата, ако не върви изправен като въжеиграч по опънато въже.

— Нито крачка повече! — изкрещя Еми. — Ще отговаряш с главата си, ако се приближиш до мен!

— Охо, ще отговаряш с главата си! Нито крачка! Че защо, госпожо? С какво не ти подхожда Майкъл Ламборн? Та аз, момиче, съм бил в Америка, страната, където расте златото, и съм донесъл оттам цял товар от него.

— Приятелю — каза графинята, стресната от дръзкото и решително държане на грубияна, — моля те, остави ме и си иди.

— Точно така и ще направя, красавице моя, но само след като си дотегнем един на друг, нито минута по-рано. — Той хвана ръката й, а Еми, неспособна повече да се отбранява, започна отчаяно да вика за помощ.

— Можеш да пищиш колкото си искаш — каза той, като продължаваше да я държи здраво. — Чувал съм и рева на океана, а той е къде-къде по-силен. Женският писък ми прави впечатление толкова, колкото и котешкото мяукане. Стотици такива писъци съм слушал, когато щурмувахме някой град.

И все пак благодарение на тези викове графинята получи неочаквана помощ от страна на Лорънс Стейпълс, който ги чу от стаичката си и дотича тъкмо навреме, за да я спаси от опасността да бъде позната, а може би и от грубо насилие. Лорънс също беше пиян от нощния гуляй, но за щастие виното му действаше по-другояче, отколкото на Ламборн.

— Какъв е този адски шум в тъмницата? — закрещя той.

— Как! Мъж и жена в една килия! Това е против всички правила! Кълна се в оковите на свети Петър, тук, където аз управлявам, всичко трябва да бъде благопристойно!

— Слизай веднага долу, пияно говедо! — сряза го Ламборн.

— Не виждаш ли, че аз и тази дама искаме да останем насаме?

— Добри, милостиви човече — умолително се обърна графинята към тъмничаря, — за бога, спаси ме от него!

— Тя говори искрено — каза тъмничарят — и аз ще я защитя, защото обичам моите затворници. При мен са лежали хора, които с нищо не са по-лоши от ония от Нюгейт 152 152 Прочут лондонски затвор. и Комптър 153 153 Затвор за длъжници. . Щом е от моите агънца, аз няма да позволя на никой да я, безпокои в ко-шарката й. Пусни жената или ще ти счупя тиквала с ключовете!

— Преди това обаче аз ще превърна стомаха ти в кървавица!

— извика Ламборн и хвана с лявата си ръка кинжала, а с дясната продължи да държи графинята. — Махай се оттук, стар пръч, животът ти и без това се крепи само на връзката ключове!

Лорънс хвана ръката на Ламборн и не му позволи да измъкне кинжала. Докато Майкъл се опитваше да го отблъсне, графинята неочаквано се отскубна, оставяйки ръкавицата си в ръката на нападателя, измъкна се от стаята и се втурна надолу по стълбата. В същия момент тя чу как двамата побойници падат тежко на пода и това още повече усили страха й. Външната врата не попречи на бягството й, защото Ламборн я бе оставил отворена при влизането си, така че Еми безпрепятствено слезе долу и се насочи към градината, тъй като един бърз поглед й подсказа, че там най-сигурно може да се скрие от преследване.