Уолтър Скот - Кенилуърт

— Нямаше да бъда жена, ако откажа на такава молба — отговори с усмивка кралицата.

— Тогава — продължи графинята — от името на тези прекрасни дами аз моля ваше величество да удостои с рицарски сан Уолтър Роли, чийто произход, бойни подвизи и готовността му да служи с меч и перо на нашия пол го правят напълно достоен за такава награда.

— Благодаря ви, прекрасни дами — каза Елизабет. — Молбата ви ще бъде удовлетворена и благородният кавалер Без Плащ ще стане, както вие искате, доблестният рицар Без Плащ. Нека двамата кандидати за рицарско звание дойдат при мен.

Блънт, който бе отишъл да изпрати Тресилиан и да го настани на сигурно място, още не се беше върнал, но Роли излезе напред, отпусна се на едно коляно и прие от кралицата-девственица почетната титла, която едва ли някога е била давана на по-достоен и по-прославен човек.

Малко след това влезе и Николас Блънт. Посрещайки го при вратата на залата, Съсекс набързо му съобщи за благосклонното намерение на кралицата и сега бе ред на Блънт да пристъпи към трона. Наистина забавна и едновременно тъжна гледка представлява честният и благоразумен човек, който заради каприза на някоя хубавица или по някаква друга причина изведнъж попадне в плен на онази лекомислена суетност, подобаваща единствено на младежите и на франтовете, които до такава степен свикват с нея, че тя им става втора природа.

Нещастният Блънт бе изпаднал сега тъкмо в такова положение. Главата му и без това се бе замаяла от необичайно пищната му премяна, както и от убеждението, че такова бляскаво облекло изисква и по-особено поведение, така че съобщението за неочакваното издигане дойде като капак на всичко и допринесе за окончателното тържество на новопридобитото самодоволство над природната същност на Блънт. От простоват и несръчен, но честен човек той се бе превърнал в новоизлюпено и безкрайно смешно конте.

Бъдещият рицар трябваше за нещастие да прекоси залата от край до край и той тръгна гордо към трона, като така енергично замяташе настрани върховете на обувките си, че при всяка крачка едрите му прасци се набиваха в очи пред всичко друго и цялата му фигура заприличваше на старинен нож с криво острие. Видът и походката му издаваха такова смешно съчетание на стеснителност и самодоволство, че привържениците на Лестър не можаха да се въздържат и се разкискаха, а без да искат, към този смях се присъединиха и мнозина от хората на Съсекс, макар че по-скоро изпитваха желание да гризат ноктите си от срам. Съсекс също загуби всякакво търпение и когато Блънт се изравни с него, не се въздържа да му прошепне на ухото: „Да те вземат дяволите! Не можеш ли да ходиш като мъж и като войник?“ Тази забележка накара честният Блънт да трепне и да спре за миг, но като погледна червените си чорапи и жълтите рози, той отново си възвърна самоувереността и продължи да крачи както преди.

Елизабет с подчертана неохота удостои нещастника с рицарското звание. Умната кралица разбираше, че почетните титли трябва да се раздават по-предпазливо и по-умерено, докато Стюартите, които наследиха нейната корона, ги раздаваха с такава безразсъдна щедрост, че ги обезцениха напълно.

Блънт едва-що бе успял да стане и да се оттегли, когато тя се обърна към графиня Рътланд.

— Нашият женски ум, мила Рътланд — каза тя, — е далеч по-проницателен от ума на тези облечени в жилетка и панталони надменни същества. От тримата само твоят избраник е излят от истински метал, върху който може да се постави рицарски печат.

— Аз мисля все пак, че приятелят на лорд Лестър, сър Ричард Варни, има известни достойнства — отвърна графинята.

— Варни има хитро лице и гъвкав език — възрази кралицата. — Страхувам се, че ще се окаже негодник, но отдавна бях обещала на графа… Лорд Съсекс според мен трябва да си е загубил ума, щом като ни препоръча първо побъркания Тресилиан, а след това оня недодялан глупак. Трябва да ти призная, Рътланд, че когато стоеше на колене пред мен и си пулеше очите и кривеше лице, сякаш устата му беше пълна с гореща каша, изпитах желание да го ударя не по рамото, а по главата.

— — Вие го ударихте доста силно, ваше величество — каза графинята. — Ние, дето стояхме отзад, чухме как шпагата иззвънтя по ключицата му, а нещастникът едва не подскочи от болка.

— Не можал да се въздържа — засмя се кралицача. — Ние обаче ще изпратим този сър Николас в Ирландия или в Шотландия, или някъде другаде, за да избавим нашия двор от такъв комичен рицар. На бойното поле той може и да е добър войник, по в парадната зала е истинско магаре.