Уолтър Скот - Кенилуърт

Лестър съзерцаваше синия небесен свод с пламенно въодушевление, докато Варни, останал скрит в полутъмната стая, с тайно задоволство наблюдаваше как господарят му протяга ръце към звездите.

— О вие, далечни небесни светила, изпълнени с живот и огън!

— шепнеше заклинателно честолюбивият граф. — Вие изминавате своя тайнствен път в тишина, но мъдреците са ви дали език, за да предсказвате. Кажете ми тогава, какъв край е предопределен на моя земен път? Ще бъде ли величието, към което се стремя, толкова бляскаво, неповторимо и трайно, колкото е вашето? Или съм обречен да оставя само една ярка, но краткотрайна следа в нощната тъмнина и да падна след това на земята, като някоя от тези жалки ракети, с които хората се опитват да затъмнят лъчите ви?

Той продължи още няколко минути да съзерцава мълчаливо небето, сетне се обърна и влезе в стаята, където Варни изглеждаше изцяло погълнат с прибирането на скъпоценностите на графа в една касетка.

— Какво каза Аласко за моя хороскоп? — попита Лестър.

— Ти вече ми говори за това, но то ми се изплъзна из ума, тъй като не гледам сериозно на тази наука.

— Мнозина учени и известни хора са мислели другояче — отвърна Варни. — Не искам да лаская ваша светлост и затова ще кажа откровено, че споделям тяхното мнение.

— О ти, Саул сред пророците! Аз мислех, че се отнасяш с недоверие към всичко, което не можеш да видиш, да чуеш, да помиришеш, да пипнеш или да изпробваш на вкус, и бях убеден, че се уповаваш само на собствените си чувства.

— Милорд, може би тъкмо сега се заблуждавам, защото от цялото си сърце желая да се осъществи всичко, което ви предсказва астрологията. Аласко твърди, че благоприятната за вас планета е достигнала кулминационната си точка, а неблагоприятната — той не пожела да се изрази по-ясно, — макар и все още да не е победена окончателно, съвсем явно е затъмнена от слънцето или — доколкото си спомням това, което той каза — се отдалечава.

— Да, наистина е така — съгласи се Лестър, който държеше в ръцете си таблица с астрологически изчисления и я разглеждаше внимателно. — По-силното влияние ще победи и аз вярвам, че лошото ще отмине. Помогни ми да си сваля плаща, сър Ричард, и остани при мен, докато заспя, ако това не унижава рицарския ти сан. Чувствувам, че вълненията и тревогите на днешния ден са сгорещили кръвта ми и сега тя се блъска в жилите ми като поток от разтопено олово. Моля те, остани, докато умората притвори очите ми.

Варни грижливо настани господаря си в леглото, сложи на мраморната масичка при възглавницата масивна сребърна нощна лампа и постави до нея един кинжал. За да защити очите си от светлината на лампата — а може би от погледа на Варни, — Лестър дръпна тежката, обшита със злато копринена завеса на балдахина и лицето му остана в сянка. Варни седна близо до леглото, но с гръб към господаря си, за да му покаже, че не го наблюдава, и спокойно зачака Лестър сам да заговори по въпроса, който бе завладял мислите му.

— Е, Варни — обади се графът, който напразно очакваше неговият верен слуга пръв да започне разговора, — говорят ли хората за благосклонността на кралицата към мен?

— За какво друго има да говорят, милорд, когато тя се проявява така очебийно?

— Да, тя наистина е добра и милостива към мен — каза след кратка пауза Лестър, — но ненапразно е казано: „Не се уповавай на господари“.

— Мъдра и вярна мисъл — отвърна Варни, — освен ако съумееш да свържеш интересите им така тясно с твоите, че те — щат не щат — да стоят кротко на ръката ти, като сокол с качулка.

— Знам какво имаш пред вид — каза нетърпеливо Лестър, — макар че днес ти подбираш думите си по-внимателно и предпазливо от всеки друг път. Искаш да кажеш, че ако пожелая, мога да се оженя за кралицата?

— Вие го казвате, милорд, а не аз. Това обаче няма никакво значение, защото който и да го каже, то отговаря на мислите на деветдесет и девет на сто от англичаните.

— Да, но стотният знае повече от всички — каза Лестър и се обърна на другата страна. — Ти например много добре знаеш, че съществува пречка, която не може да се преодолее.

— Може, милорд, стига звездите да казват истината — отвърна спокойно Варни.

— Я виж, ти започна да говориш за звездите! Нали не вярваше в тях, пък и в каквото и да било друго?

— Грешите, милорд. Ако ми позволите да кажа, аз вярвам в много неща, по които може да се отгатне бъдещето. Вярвам например, че ако през април валят дъждове, през май ще цъфнат цветя; ако през лятото има слънце — ще узрее житото. Като се облягам на моята проста и естествена философия, аз вярвам, че щом звездите са обещали нещо, предсказанието им ще се сбъдне. Не мога да не вярвам в онова, което искам и очаквам да се случи на земята, само заради обстоятелството, че астролозите са го прочели предварително на небето.