Уолтър Скот - Кенилуърт

— Тъжно е да се гледа — каза кралицата, когато изведоха Тресилиан — как разумът на един мъдър и учен човек се помрачава. Тази открита проява на умственото му разстройство явно доказва неоснователността на неговите оплаквания и обвинения. Лорд Лестър, ние не сме забравили молбата ви, която ни отправихте преди време относно вашия верен слуга Варни, чиито способности и вярност заслужават да бъдат наградени, тъй като ние знаем много добре, че както вие, така и всички ваши приближени сте ни безкрайно предани. Ние с още по-голямо удоволствие ще отдадем дължимата почест на мистър Варни, тъй като сме ваша гостенка, при това, страхуваме се, такава, която ви създава много грижи и тревоги. Иска ни се също да удовлетворим и стария рицар от Девън, сър Хю Робсарт, за чиято дъщеря е женен Варни. Надяваме се, че един такъв знак на нашата благосклонност, с какъвто смятаме да го удостоим, би помогнал сър Хю Робсарт да се примири със своя зет. Дайте ми шпагата си, лорд Лестър.

Графът откачи шпагата си и като се отпусна на коляно, я подаде на Елизабет. Тя бавно я пое, изтегли я от ножницата, и докато придворните дами, които стояха наоколо, искрено или престорено потръпнаха и отвърнаха очи, Елизабет с любопитство взе да оглежда блестящата полирана повърхност и богатите украшения на шпагата от дамаска стомана.

— Ако бях мъж — каза тя, — сигурно щях да пазя вярната си шпага не по-малко грижливо от който и да е от моите предци. Аз и сега я гледам с удоволствие и навярно бих могла като феята, за която съм чела в една италианска поема 147 147 Елизабет намеква за поемата на италианския поет Матео Боярдо (1434–1494 г.), „Влюбеният Роланд“, в която между другото се говори как феята си премерва корона и вместо в огледало се оглежда в острието на меча. — ако кръщелникът ми Харингтън беше тук, щеше съвсем точно да ни цитира откъса, — да си вчесвам косите и да си глася шапката пред такова стоманено огледало. Ричард Варни, приближете се и застанете на колене! В името на бога и на свети Георги, ние ви посвещаваме в рицарско звание! Бъдете верен, храбър и щастлив! Станете, сър Ричард Варни.

Варни стана, поклони се ниско на кралицата, която му бе оказала такава висока чест, и се оттегли.

— Цялата останала част от ритуала на посвещението ще бъде довършена утре в параклиса — каза кралицата, — тъй като възнамеряваме да намерим другар на сър Ричард Варни. И тъй като трябва да сме безпристрастни в отдаването на тези почести, ще се обърнем за съвет към нашия братовчед Съсекс.

От пристигането в Кенилуърт, пък и от самото начало на пътуването на кралицата този благороден граф постоянно оставаше на втори план и затова тъмният облак не слизаше от челото му — обстоятелство, което не се бе изплъзнало от погледа на кралицата; ето защо тя реши да разсее недоволството му с един такъв знак на благосклонност, която щеше да бъде още по-удовлетворителна, защото се проявяваше в момент, когато триумфът на неговия съперник изглеждаше безспорен. Това съответствуваше напълно на принципите на нейната политика на запазване на равновесието между враждуващите групи.

Съсекс бързо се приближи към Елизабет. На въпроса й кой благородник сред неговите приближени е най-заслужил да бъде удостоен с рицарско звание, графът без колебание отговори, че би се осмелил да предложи Тресилиан, човека, на когото дължи живота си, прославения воин и учен, от благороден и неопетнен род.

— Но за съжаление — додаде той — страхувам се, че днешният случай… — И замълча.

— Доволна съм от вашето благоразумие, милорд — рече Елизабет. — Ако след днешния случай решим да наградим Тресилиан, нашите поданици ще ни помислят за не по-малко безумни от него, макар че ние не съзряхме лоши намерения в постъпките на този нещастен душевно болен джентълмен.

— Тогава — каза малко разочаровано Съсекс — позволете ми, ваше величество, да предложа моя щалмайстор, Николас Блънт, джентълмен от стар и благороден род, който вярно служи на ваше величество в Шотландия и Ирландия и в доблестни сражения получи много рани, но никога не остана длъжен на врага.

Елизабет не можа да се въздържи и леко сви рамене. Графиня Рътланд разбра по поведението на кралицата, че тя се е надявала да чуе от Съсекс името на Роли, което би й дало възможност едновременно да зачете неговата препоръка и да удовлетвори собственото си желание, изчака Елизабет да одобри предложението на Съсекс и побърза да заяви, че след като двамата знатни придворни са получили разрешение да предложат кандидат за рицарското звание, тя се надява, че и на нея ще бъде оказана същата милост, за да може да изрази мнението и желанието на присъстващите придворни дами.