Кристина Скай - Рубинът

Десетки очи, пълни със завист и любопитство, проследиха как широкоплещестата му фигура се изкачва по мраморните стъпала и влиза в разкошно обзаведеното фоайе. На входа към салона една китайка, облечена в елегантна златиста рокля, избърза към него, за да му предложи услугите си, но раджата я отпрати само с един жест.

Салонът, както очакваше, беше препълнен. По тапицираните с кадифе дивани лежаха прегърнати двойки в най-разнообразни интимни пози.

Сред тях раджата разпозна много от мъжете, присъствали на търга на Грейт Ръсъл стрийт. В един от ъглите, зад две декоративни палми, графът на Белингам се утешаваше за претърпения неуспех, прегърнал сладострастна червенокоса красавица, чиито гърди напъваха до пръсване ефирната й рокля.

Само на няколко крачки от тях седеше зашеметеният от алкохола фабрикант от Йоркшир. Ухилен като ученик, той пое чашата шампанско, която му подаде една блондинка с бляскави очи, облечена само с корсет и дантелени гащички.

Вълна от кръшен смях и пискливи гласове заля тъмнокожия индиец. Всичко това му напомняше сухото пращене на изгоряла от слънцето трева в последните тягостни дни преди да настъпи сезонът на мусоните.

Изведнъж почувства безпокойство и ярост — изпита омраза към всичко и всички: режещия слуха писклив смях, натрапчивата миризма на сладникави парфюми, ловкия начин, по който се подмамваха клиентите и така измъкваха парите им само за час с опитно, но лишено от всякакви чувства удоволствие.

За миг затвори очи. Гърдите му се изпълниха с острия аромат на изсушени чаени листа. Пред себе си видя не декоративните палми-джуджета, а тучни чаени гори, стигащи чак до безоблачния лазурен хоризонт.

Господи, как му липсваше всичко това! Как мразеше тази мъртва неприветлива страна, студените безлични мъже и алчните безсърдечни жени!

Трябваше да си тръгне оттук още тази вечер!

Но раджата бързо пропъди тази мисъл от себе си. Това, разбира се, беше невъзможно. Трябваше да уреди доста формалности, свързани с рубина. Освен това искаше да направи някои неотложни покупки. Не, не беше дошъл в Лондон, за да се върне, без да е свършил работата си.

„Нея ли очакваш? Смяташ, че ще промени решението си? Ако е така, ти си пълен глупак.“

Раджата се намръщи и отвори очи. Потисна отвращението си и огледа салона. Усети прикованите върху него десетки погледи, които го гледаха с открито недоволство.

Вената на слепоочието му запулсира. Прииска му се някой да го предизвика. Един хубав пердах щеше да го разтовари от непосилното напрежение.

Не, нищо не бе в състояние да намали горчивия привкус в устата му или болката от тягостните спомени.

Но лицето му остана непроменено, без да покаже нито една от налегналите го тежки размисли. Гордостта и навикът си казваха думата.

Стоеше надменно изправен, без да трепне — като мишена за завистливите погледи. Странно, но неодобрението на мъжете не се споделяше от присъстващите в салона жени. Зяпнали от възхищение, жените за удоволствие изяждаха с очи прекрасното тяло на индиеца.

По някакъв начин те му напомняха за настръхнали кобри, готови хищно да се стрелнат върху жертвата си.

Колко лесно чуждоземното му облекло привличаше вниманието на жените, цинично си помисли раджата. Тази неконтролирана алчност, която срещна в Лондон, не преставаше да го учудва.

Но това в никакъв случай не бе неприятна изненада за него. Той беше мъж, научен умело да предизвиква и да получава плътска наслада. Според раджата такава наслада беше естествена функция на човешкото тяло и нервната система. И както във всичко останало, той и тук се стараеше да поддържа най-добрата възможна форма.

Не суетата го подтикваше да се грижи толкова старателно за прекрасното си физическо състояние. Бързите рефлекси и силното тяло бяха единствените неща, благодарение на които беше останал жив сред джунглата. За щастие, изобретателната любовна игра беше отлично средство за поддържане на хармония между тялото и духа.

Спомни си ученическите години, когато Учителят обясняваше, че божията благодат ще възнагради пълноценното единение между мъжа и жената. Раджата леко се усмихна, когато видя как една пищна блондинка с дантелени чорапи и съвсем оскъдно облекло ловко си пробива път към него.

Ако Учителят беше прав, тази вечер той щеше да бъде възнаграден с огромната божия благодат.

Усмихна се още по-широко при спомена на някои от любовните техники, на които го бе научил стария Шиваджи. Да, той наистина се бе оказал усърден ученик в усвояването на уроците на ката , на чувствената наслада.