Кристина Скай - Рубинът

Усмивката замръзна върху лицето му, когато се огледа наоколо и видя колко безлична и изкуствена е цялата тази атмосфера в сравнение с розовия павилион, украсен с гипсови орнаменти на брега на Ганг, пълен със засмени полуголи красавици.

Изведнъж раджата замръзна на мястото си. Видя сър Джон Хъмфри, който гледаше към него с нескрита омраза. Бившият губернатор наведе лицето си, с избили по него червени петна, към партньорката си в рокля от пурпурен сатен, украсена с пера, и й прошепна нещо на ухото.

Жената се разсмя, а устните на сър Хъмфри се изкривиха в студена злобна гримаса.

Но този, към когото беше насочен неговия присмех, не показа с нищо, че го е забелязал.

Сър Хъмфри мразеше всички индийци. В Индия това беше публична тайна. Беше привърженик и радетел на суровия ред. А в същото време бе оставил районите си да изгорят от сушата. Хората и добитъкът гладуваха, докато той продължаваше да ги облага с непосилни данъци.

Скоро след това слонската трева изчезна и леопардите избягаха навътре в джунглата.

За щастие, Големият бунт бе обхванал и Индия и сега сър Хъмфри имаше вече основателна причина да мрази индийците.

Болести, убийства и омраза — това бе дал Хъмфри на Индия. И за тези заслуги бе удостоен с баронска титла.

Раджата се намръщи. Гнусеше се само от вида му.

Англичанинът настръхна сякаш прочел мислите му. Очите му блестяха, изпълнени с омраза. Наведе си и отново прошепна нещо на сладострастната си партньорка. Тя избухна в гръмогласен смях. Жената, която седеше в съседство с тях, повтори остроумията на Хъмфри на мъжа до себе си и той силно се изкикоти.

Когато обаче очите му срещнаха погледа на раджата, цялата му веселост моментално се изпари.

Индиецът разсеяно си помисли дали да не извади острия си като бръснач khanjar 8 8 Khanjar — индийска кама с извито, наострено и от двете страни острие и да даде урок на тези английски варвари как да си държат езиците зад зъбите, а ако откажеха да възприемат, щяха да загубят и езиците, и зъбите си.

Да, това сигурно щеше да бъде безкрайно интересно.

Всъщност, приятелят на сър Хъмфри бе започнал очебийно обилно да се поти.

Раджата се усмихна. Тази гледка му харесваше. Страшно му харесваше.

Тъкмо си мислеше как да си достави още по-голямо удоволствие, когато чу зад гърба си тихите стъпки на Синх.

Телохранителят бързо прошепна няколко думи с угрижено лице. Усмивката моментално изчезна от устните на раджата. Случило се беше това, от което най-много се страхуваше. Синх бе изгубил жената. Но това не беше всичко. Имаше и по-лошо, ако думите на телохранителя бяха истина…

Пропъди кошмарните мисли от главата си. Тази вечер беше определена за удоволствия или да отприщи гнева си, от което може би щеше да получи двойно по-голяма наслада.

Стисна юмруци и тъкмо се готвеше да запокити едната от декоративните палми по главата на сър Хъмфри, когато от витото стълбище долетя женски глас.

Елегантна, както винаги, с бляскави червеникави къдрици Хелена слизаше в салона.

— Колко мило от ваша страна да ни удостоите с присъствието си, Ваше Величество!

Кехлибарените й очи моментално забелязаха напрежението в залата и настръхналите двама мъже — раджата и англичанина срещу него.

— Ако бях уведомена предварително за намерението ви да ни посетите, щях да организирам един по-сърдечен прием — тя нарочно провлачваше думите, придавайки им нюанс на лека обида.

А вътрешно кипеше от гняв. По дяволите, за малко да закъснее! Не можеше ли проклетият й персонал да се справи с нещата поне веднъж както трябва? За всичко ли трябваше тя сама да се грижи?

Но царствената червенокоса жена умело прикри раздразнението си. Клиентите й бяха богати и влиятелни мъже, които добре заплащаха, за да бъдат утешавани, ухажвани и обожавани. И вместо да се намръщи, както й се искаше, тя си наложи да се усмихне, спусна се надолу по стълбата и докосна ръката на раджата с отрупаните си със скъпоценни камъни пръсти.

Устните й леко се свиха, когато усети напрегнатите до скъсване мускули на раджата. Господи, той щеше да се пръсне от ярост! Забеляза как пъхна другата си ръка в джоба.

Салонът притихна и застина в очакване какво ще се случи.

Очите на раджата изгаряха с погледа си лицето на сър Хъмфри.

„Няма да му позволя да го направи“ , помисли си Хелена. Внезапно тя направи дълбок поклон срещу индиеца:

— Моля за извинение, че лично не ви посрещнах, Ваше Величество. Беше крайно нелюбезно от моя страна.