Кристина Скай - Рубинът

Сега Пейгън бе познал успокоението на завръщането у дома, бе се преродил от чудото на нейната любов. Любов, каквато никога не се бе надявал, че ще срещне.

В мига, когато се отпусна върху гърдите й и се отдаде изцяло на блаженството, въздухът ухаеше на рози и жасмин. Беше готов да се закълне в това.

— Мръсен си.

Упрекът й бе мек, леко закачлив. Най-после бяха стигнали до леглото и сега лежаха заметнати с лека завивка, блажено отпуснати.

Барет сгуши глава в широкото му рамо и лениво прокара пръсти по острите косъмчета върху гърдите му, съвсем под брадичката й.

— Х-м-м.

Под спуснатите му клепачи очите му проблясваха.

— Целият си в сажди и миришеш.

— Не се и съмнявам.

— За малко да загинеш в пожара — добави тя. В тона и вече се долавяше обвинение.

— Щеше ли да ти е мъчно за мен, малка палавнице? — Пейгън неочаквано пъхна ръката си в извивката между бедрата.

Барет не побърза да отговори. Беше заситена и отпусната и нямаше настроение да се дразни.

Пейгън я стисна още по-силно и се наведе над нея.

— Е, добре, грубиян такъв. Щом като само незабавният ми отговор може да те накара да ме пуснеш и да станеш…

— О, аз бих станал и от много по-малко — промърмори Пейгън. — Малка, хищна палавница като теб може да ме накара да се изправя само като… ооо… само като ме погледне.

Барет си спомни за страстното им сливане, за задъханото им, несвързано дишане само преди броени минути и лицето й се обля с червенина. Очите й заблестяха и тя леко въздъхна.

— Да, нахалнико, щеше да ми е жал. — Пръстите й прошариха като перца през гъстите косми на гърдите му, докато открият зърната. Той потрепери от ласката й и тя се усмихна. — Много повече, отколкото предполагаш. Много повече, отколкото е разумно. Сигурно вече съм загубила ума си, щом си го признавам.

Пръстите й се плъзнаха надолу и вече галеха бедрата му.

Той моментално се напрегна, мъжествеността му се надигна и изпълни дланта й.

— За Бога, Angrezi ! Какво правиш с мен?

Тя отново се усмихна — с тайнствената, грешна усмивка на жена, която познава силата си, жена, която се е освободила чрез любовта си.

— Така значи — дрезгаво каза Пейгън и се надигна на лакът, за да види отблизо лицето й. — Наслаждаваш се на магията, с която ме владееш, така ли, соколице?

След секунди той бе хвърлил бричовете си и я бе преметнал върху себе си.

— Пейгън! Аз…

— Късно е да се жалваш, Angrezi . Пришпори звяра и сега трябва да го яздиш.

Той я сграбчи през кръста и я плъзна по тялото си Пулсиращото острие на възбудата му леко погали гънките на нейната женственост. В същия миг я отдели от себе си, дръпна я високо нагоре и отново я плъзна надолу по тялото си. Пейгън сякаш се забавляваше с нея, напълно контролирайки възбудата си.

Тя се вкопчи в гърдите му и започна бясно да се извива.

— Пейгън!

— Искаш ли ме, Angrezi ? Толкова силно, както аз теб?

Отговорът й бе само един дрезгав вик и трескаво притискане на бедрата й, които го търсеха. Сега ритъмът й бе изцяло завладян от глада й за тялото на му под нея. Изцяло завладян да запълни онази пустота, която го бе накарала да се съмнява в ослепителното си щастие в момента.

Барет вече бе готова да му отвърне. Тя обви тялото си около неговото и започна сякаш да танцува с бавни, плавни движения. Той потрепери. Сега вече бяха равни — всеки се отдаваше изцяло и получаваше до дъно другия. Кръгът се затвори, напрежението искреше между телата им подобно на сребристите светкавици над далечните, нагорещени от жегата хълмове.

— Сега, Пейгън! О, Господи…

И той навлезе дълбоко в нея, изпълни я, отдаде й тялото и душата си. Отдаде й цялото си същество копнеещо за любов. Тя му отговори със същото.

Дъхът им спря, ръцете им се вплетоха едни в други, телата им се сляха и двамата потънаха в неизразимо блаженство.

— Сега, meri jaan! — изстена Пейгън. — Сега и винаги !

Стопанинът на Уиндхевън нареди на слугите си да донесат медна вана и гореща вода.

Вниманието, което посветиха на къпането си беше толкова голямо, че скоро всичко около тях се покри с пяна. Старанието им бързо премина във весела игра, а тя — на свой ред, отстъпи място на бясно боричкане.

И въглените на страстта отново се разгоряха в буен огън…

Далеч навън, зад потъналите в сън чаени полета зад забулените в мъгла сини хълмове, се чу рев на тигър. Дълбок, протяжен, яростен рев.

Влюбените обаче останаха глухи дори и за това предупреждение.