Кристина Скай - Рубинът

— Да. Да, всичко е наред, Мита. Благодаря ти.

Внезапно изпита желание да заплаче. „Защо, по дяволите, след всичко, което се случи през тези ужасни дни, един корсет ме разстройва толкова?!“ Може би защото той олицетворяваше всичко, което Пейгън ненавиждаше, всичко, което се бе превърнало в стена между тях…

Барет свали нощницата си и сложи корсета. Обръчите му сякаш се забиха в меката й плът и й причиниха болка. Колко е странно всичко това, помисли си Барет, опипвайки металните банели. „Колко е странно, че точно това наричаме цивилизация…“

Полковник Хедли я очакваше в гостната в западното крило на Уиндхевън. Барет се зарадва, че Мита я придружаваше. Сама тя едва ли би успяла да открие залата.

— А, мис… ъ-ъ-ъ… Браун. Изглеждате много по добре, приятно ми е да го забележа. — Едрите му длани топло поеха ръката й и я стиснаха. — Защо да си кривя душата, вие сте много красива. Надявам се, че ще извините стария полковник за момчешката му възторженост.

— Вие… Вие сте толкова мил — отвърна тихо Барет, трогната от неподправената му шотландска дружелюбност.

— Глупости, мила. А сега… седнете. Седнете, ако обичате. На вашата възраст, вярно, не е проблем; да стоите права, но на моята… Ставите ми вече се обаждат и краката не ме слушат както някога. Е, все пак, моите са видели малко повече, отколкото на някои други.

Чак сега Барет забеляза, че левият крак на полковника е обездвижен. Хедли леко се намръщи, отпусна дългото си слабо тяло в креслото до прозореца и внимателно изпъна крака си.

Барет бе любопитна да научи нещо повече за преживелиците му, но не го попита, защото знаеше, че той сам ще й разкаже, ако сметне за необходимо. Вместо това, тя внимателно заразглежда потъналата в цветя стая.

Покрай облицованите с тиково дърво стени бяха наредени порцеланови вази с бяло-синя украса. В тях бяха потопени всякакви цветя. Жасмин и кървавочервени орхидеи се редуваха с пищни рози, и всички заедно изпълваха стаята с упойващ аромат.

— Колко са красиви!

— Порцеланът е на Тигъра, а за цветята съм се грижил лично аз — каза полковникът, без да скрива задоволството си. — Един от малкото пороци, които може да си позволи старец като мен.

— Прекрасни са. Мисля, че никога не съм виждала такова богатство от багри. Вие трябва да сте вълшебник.

Хедли се усмихна стеснително, поласкан от похвалите.

— Не вълшебства са необходими, мила. Необходима е работа. Тук почвата е богата като в Девън. Единственият ми проблем е да държа надалеч проклетите насекоми. О, моля за извинение — поправи се бързо той. — Отвикнал съм от… ъ-ъ-ъ… женска компания, нали разбирате.

Барет беше приятно изненадана от последните думи на полковника, въпреки че не се запита защо.

— Ще пийнете нещо, нали? Шери?

Тя кимна и пое чашата, която полковникът й подаде.

От този момент нататък вечерта продължи в разговор за различни неща и впечатления. След около час Хедли я въведе в осветената от множество свещи трапезария. Чашите от гравиран кристал и порцеланът, тънък като яйчена черупка, блестяха и отразяваха пламъците. Приборите бяха от ковано сребро. Барет забеля за, че на централното място е сервирано за трети човек.

— Тигъра отиде да огледа насажденията в долния край на имението. Не мисля, че ще успее да се върне до сутринта. Мита винаги сервира и за него. За всеки случай. Така че ще бъдем само двамата. — Възрастният мъж я гледаше изпитателно. — Надявам се, че нямате нищо против.

— Не. Не… разбира се, че нямам — отговори бързо Барет.

В мига, в който седнаха, срамежливо усмихнати цейлонки, закичени с орхидеи в косите и облечени с дълги до земята саронги, започнаха да внасят храната.

— Трябва да опитате от тези, мила. Наричаме ги sambol или оризови кюфтета. Не бива обаче да бързате — поръсени са с червен пипер, лимон и настърган кокосов орех. После си вземете от тези papadams — пържени вафлички, нали се сещате? Да не пропуснете кърито с кокосово мляко. — Полковникът подаваше блюдата на Барет със същата скорост, с която говореше. — А, ето и една превъзходна лютеница. Да, а това са манго и плодове. Непременно си вземете thalaguli . — Забеляза как Барет повдига учудено вежди, той й поднесе чиния със сусамени топчета. — Още един от специалитетите на Мита, нали виждате.

Барет покорно си взимаше по малко от всичко и чинията й скоро се препълни. При вида на тази толкова разнообразна, обилно подправена храна, стомахът и възторжено се разбунтува.