Кристина Скай - Рубинът

— Толкова съжалявам, че memsab се събуди.

Да, това беше Мита, а не зловещият странник от сънищата й. Мъгливата вихрушка от спомени бавно утихваше. Пулсът й стана по-спокоен и равномерен. Зад Мита две слугини с мъка пренесоха през прага някакъв огромен куфар и го оставиха до стената.

— Тигъра е приготвил такива красиви неща за щастливата memsab .

Индийката отпрати с отсечен жест жените и отвори капака. Пред очите на Барет се разкри изобилие от платове, материи и цветове.

— Куфарите току-що пристигнаха от Коломбо. Sahib трябва да е пратил носачи веднага, щом ви е открил.

Мита започна да изважда от куфара ефирно нежни коприни, искрящи от цветове, и дамаски с вплетени в тях златни нишки. Всяка следваща дреха бе по-красива. Всичките рокли бяха дълги, с богато надиплени поли и изящно подчертана талия.

С истинско благоговение индийката извади от куфара рокля от аленочервен брокат, бродиран с кадифени рози.

— О! Всички са съвсем по мярка, — memsab . Тигъра има набито око, нали?

Барет беше сигурна, че е така, дори без да премери дрехите по тялото си. Както всичко, което Пейгън й бе дал да облече досега.

Мита ахна, не успя да сдържи изумлението си, когато извади следващата рокля. От ръцете й като водопад се разпиля синьо-зелена батиста.

Същият цвят като очите на Барет.

Англичанката бавно прокара пръстите си по моарираната коприна. Беше плътна и едновременно някак въздушна. В този миг главата й забуча от познатото до болка напрежение, пред очите й отново падна пелената на смътните спомени. Стори й се, че е пипала такава коприна и преди.

Да, някога тя бе имала точно същите копринени рокли, във всички цветове и модели. В мисълта й внезапно изплува образа на малко, слабо момиченце, което разсеяно поглежда отражението си в голямо овално огледало и премерва една след друга роклите.

Образът обаче бързо се изгуби и Барет разбра, че това е било много, много отдавна. На негово място бавно заплуваха размазани силуети, а заедно с тях и предчувствие за опасност.

Пръстите й се отдръпнаха от коприната като опарени.

— Memsab трепери. Студено ли ви е? Ще наредя да затворят прозорците.

— Нищо ми няма, Мита. Просто… Мислех си за нещо.

Барет решително вирна брадичка и се изправи.

— Добре тогава. Полковникът ви чака в гостната. Memsab трябва да побърза.

Англичанката едва се сдържа да не зададе първия въпрос, който тежеше на устните й. Не, след малко сама щеше да разбере дали Пейгън също е долу. Внезапно спря и подуши въздуха.

— Каква е тази миризма, Мита? Остра и сякаш с привкус на дърво.

Мита сведе очи и започна да усуква около пръста си подгъва на една от роклите.

— Това е миризмата на Тигър-_sahib_. Той пак пуши онези малайзийски пури. От това разбрах, че той… той е бил в стаята ви.

Двете жени си размениха погледи, пълни със скрито съперничество, но и със съзнанието за споделена тайна и недоумение.

— Мисля, че това сигурно също ще ви трябва — Мита повдигна от леглото парче бял плат.

Това бе корсетът, който Пейгън й бе забранил да носи по пътя. Барет внимателно огледа дрехата. Сега й се струваше твърде тясна и неудобна, дори чужда — сякаш принадлежеше на друг свят и на друго време.

Мита почтително го оглади с длан и й го подаде.

— Вашият е, memsab. Memsahib сигурно иска да си го сложи.

Барет все още се колебаеше. Трябваше да се пребори със странното нежелание да облече, дори да докосне тази дреха. Мита се бе погрижила корсетът да е изпран и изгладен. Единственото, което Барет трябваше да направи, бе да го облече. Англичанката обаче знаеше, че ако го приеме, ще приеме и света, към който той принадлежи — света на Англия с нейните старомодни и тесногръди правила за благоприличие и скромност. Отново щяха да й бъдат забранени лекотата и свободата, които бе открила тук.

— Memsab… — подкани я, обзета от любопитство, индийката.

Барет не отговори. Тя не откъсваше очи от белия копринен корсет. На какво се дължеше неприятното й чувство? Дали пък той не бе част от спомените, скрити дълбоко в паметта й?

— Ще закъснеете, memsab .

— Да, да. Разбира се — Барет пое дълбоко дъх и посегна да вземе корсета.

При първия допир с дрехата, сякаш искра прониза пръстите й. Побиха я ледени тръпки. „Какво става с мен?“

Англичанката измърмори нещо и взе коравия, обшит с железни банели корсет. Нещо я одраска. Един от обръчите се бе изкривил.

— Беше счупен и го поправих. Надявам се, че на memsab й е удобен така.