Кристина Скай - Перлата на любовта

Отначало докосването бе почти неусетно, нерешително, някак търсещо.

После той я притисна и впи устни в нейните, а дъхът му накъсано излизаше през плътно стиснатите му устни.

Чеси забрави да диша, забрави да мисли, забрави всичко, освен прекрасното усещане от допира му.

Усещане на жена, а не на момиче.

Така, както бе мечтала години наред.

Пръстите й се свиха. Бореше се със сетни сили, ала усещаше как логиката, възпитанието и убежденията й едно по едно отстъпват пред болезнената простота на докосването му.

Ръката му галеше хълбока й. Морлънд изпъшка и я притисна към слабините си. В този миг устните му се разтвориха и бавно започнаха да се плъзгат по всяка извивка на устата й.

Езикът му с леко докосване се плъзна между устните й. Чеси долови тръпката, която го разтърси.

Завладя я диво любопитство. Тя разтвори устни пред търсещия натиск на езика му и го прие в себе си, опиянена от силата и страстта му.

В него настъпи светкавична промяна, която сякаш го наелектризира. Той я притисна по-плътно до себе си, разтвори крака за да я обгърне с твърдостта на бедрата си, докато езикът му намери нейния.

За миг времето я върна с десет години назад. Чеси почти усети, как палубата се люлее под краката им, чуваше скърцането на такелажа под напора на свежия тропически вятър.

Години наред бе мечтала да преживее отново този миг и гадаеше какво би последвало. Сега имаше този шанс.

Макар разумът й да крещеше да го отхвърли, да го отблъсне, Чеси разбра, че няма да може.

Не и когато той бе всичко, за което бе мечтала.

И да бъде проклета, ако допуснеше да разбере, че той е единственият мъж, който я е целувал през тези десет години.

Ръцете му я придърпаха още по-близо. Устните й с копнеж се разтвориха срещу неговите.

— Боже, Чеси… — Пръстите му се заровиха в косите й и се свиха конвулсивно. — Още.

Чеси изтърва един тих, неясен стон, когато той прехапа със зъби долната й устна. Загадъчното, изтънчено еротично усещане я накара да мечтае за всички останали изтънчени игри, на които би могъл да я научи.

— Щурче… аз не мога…

Но неистовото желание в гласа му предизвика у нея сладостна и възторжена тръпка. Подсказа й, че той е потресен не по-малко от нея.

Когато целуваше кикотещата се куртизанка, гласът му не трепереше така, не бе тъй объркан и колеблив. Тогава той явно напълно се владееше, както и по-късно, в момента на върховна интимност.

А сега не се владееше. Изобщо. Една целувка го остави бездиханен, смутен, нетърпелив.

Чеси беше във възторг, че е така. Много, много се радваше. Защото и тя се чувстваше по същия начин.

— Спри ме, Щурче. Аз не мога… Ние не бива…

Той простена. Следващото, което направи, лиши Чеси от дъх, от разсъдък. Той обхвана с длани страните й и започна да пие влагата от устата й. Пиеше дълбоко и ненаситно, сякаш току-що се бе събудил, изгарящ от жажда след дълъг сън.

И тогава вдигна ръка и с внимателни пръсти погали устата й. После пръстите му опипаха извивката на устните.

Нежно.

Изключително внимателно.

Сякаш не вярваше, че близостта им е действителна, а не е игра на въображението и мечтите му.

Силата на жеста предизвика сълзи в очите на Чеси. Тя осъзна в каква бездна от чувства е хлътнала, с каква сила откликва на неотразимия му чар.

А това я накара да си спомни за други неща — сурови и непреклонни, като чест, гордост и синовен дълг.

Единствено осъзнаването на тази жестока действителност я спаси в последния момент. Само след минути тя вече не бе изцяло отдаденото, останало без дъх същество в обятията му. Тя го заблъска с юмруци, пръстите й деряха гърдите му.

За миг той остана неподвижен.

Чертите му сякаш бяха изсечени от гранит. С мъка си поемаше въздух.

И в тези задъхани секунди, когато трезвият разум надделя, Чеси осъзна, че и той не по-малко безразсъдно от нея самата се е отдал на стихийното си чувство и е забравил всякаква предпазливост и благоразумие.

Значи бе вярно. Неговото страстно желание е било също така пламенно и изненадващо.

И все още го владееше.

От задната стълба се дочу тътрене на ботуши. Появи се Суидин, бършейки с ръкав потното си чело.

— Всички продукти са подредени в килера, мис Чеси. Май можете…

Той рязко се спря. Очите му се присвиха, изучавайки неподвижната двойка до стената.

— Боже мой, ако само с пръст сте я докоснал… аз ще…

Чеси го накара да млъкне с треперещ жест.

— Лорд Морлънд тъкмо си тръгваше, Суидин. Ние не бихме се осмелили да го задържаме.