Кристина Скай - Индия

Човекът, когото бе нарекъл „Херингтън“, се намръщи.

— Но не е свършила. И няма да свърши докато не бъдат открити диамантите. Знаеш какво каза Уелингтън. Попаднали в ръцете на тези, които не трябва, те може да преобърнат историята и да ни отнемат победата, спечелена на такава висока цена при Ватерло. Междувременно целият този план зависи от секретността, Торнуд, и ти го знаеш не по-зле от мен. В противен случай и двамата нямаше да бъдем тук, а на мен нямаше да ми се налага да се правя на проклет аристократ, докато ти самият се промъкваш насам-натам и опитваш да откриеш въпросните изчезнали диаманти на Наполеон.

Човекът до прозореца изруга тихичко. Светлината на свещите затанцува върху лицето му, а очите му се изпълниха с гняв.

— Уелингтън ме убеди да довърша тази последна моя мисия, но сега няма да ходя никъде. Тази вечер, за първи път от толкова дълго време, отивам горе, за да бъда до моята съпруга.

— Но в последния рапорт пишеше…

— По дяволите рапорта!

Граф Торнуд взе свещника и пое обратно по тесния коридор, като остави своя двойник да клати намръщено глава.

Стоеше безмълвно и се опиваше от гледката пред себе си.

Златисточервеникавите коси блестяха, разпилени върху възглавницата. Лицето й бе млечнобяло и нежно, а пълните устни както винаги караха страстта да препуска диво в кръвта му.

Девлин Карлайл продължаваше да стои под рамката на вратата и да изпива Индия с поглед.

Не трябваше да бъде тук, разбира се. Уелингтън му бе дал да разбере пределно ясно от какво огромно значение е мисията му. Но тя пък беше негова жена. Индия бе запазила в тайна брака им, както се бяха договорили; Дев от своя страна копнееше да й обясни за опасния маскарад, който Уелингтън го бе принудил да играе.

Не можеше обаче да обяснява нищо. Тя дори не трябваше да бъде тук. Всяка външна намеса я поставяше в ужасна опасност и заплашваше целия план на Уелингтън. Пред очите на младия мъж отново изплува образът на генерала при последната им среща и отчаянието, изпълнило очите му. Този спомен го накара да преглътне псувнята, готова да се отрони от устата му, и да прехапе език.

Не можеше да става дума за никакви обяснения. Не и тази нощ. Може би никога, тъй като неговата любима вероятно щеше да откаже да разговаря повече с него.

Лекарят, който тъкмо привършваше с поставянето на превръзката, вдигна глава.

— Загубила е доста кръв, но сега вече положението е овладяно. Превързах раната, но предполагам, че тя още тази нощ ще вдигне висока температура. Ако се наложи, може да й дадете малко лауданум. — Лекарят погледна тревожно своя домакин. — Милорд? Струва ми се, че трябва да седнете. Не изглеждате добре.

Торн знаеше, че това е вярно. Индия лежеше там, толкова бледа и спокойна, и тази гледка бе повече, отколкото можеше да понесе. Дори за момент не бе искал да й причини мъка, но изглежда точно това бе правил още от мига на тяхното запознанство.

Отпусна се тежко върху стола край леглото. Край него се чу дрънкане на кристал.

— Изпийте това.

Лекарят пъхна в дланта му чаша бренди; Торн я пресуши на един дъх и усети как алкохолът изгаря гърлото му.

Той обаче не успя да се пребори с ледената буца в гърдите си, нито пък с гнева, който заплашваше да го задуши. Протегна се и взе ръката на Индия в своята. Тя самата се бе свила под белите чаршафи.

— Толкова е бледа — произнесе дрезгаво Дев.

— Така е. Но ще се оправи. Тревожа се обаче от евентуалната треска. Тя е нещо обичайно след подобни наранявания. Успокоява ме мисълта, че махнах най-грижливо и най-малките парченца плат от роклята й, попаднали в раната.

Торн стисна юмруци.

— Не се притеснявайте, тя не усеща нищо. Слава Богу, през цялото време беше в безсъзнание. Някой обаче ще трябва да я наблюдава неотстъпно в случай, че стане по-неспокойна.

— Аз ще остана тук.

— Мога да изпратя някоя жена да я наглежда. Познавам доста напълно надеждни госпожи, които съм изпращал многократно да помагат на мои пациенти и на които…

— Аз ще се грижа за нея.

Тонът на младия мъж не търпеше възражения. Лекарят разбра това.

— Добре тогава. Погрижете се да й давате лауданум на всеки четири часа и изпратете да ме предупредят, ако състоянието й се влоши. Ако всичко е наред, сутринта ще се отбия отново, за да я видя.

Младият мъж кимна разсеяно, съсредоточил цялото си внимание върху жената на леглото. След като докторът си тръгна, по пода се плъзна сянка.

Без да е прочел новия рапорт, забравил за мисията си, аристократичният граф Торнуд се наведе и дари с най-нежната целувка на света спящата си съпруга.