Кристина Скай - Индия

Нямаше как да мине без лъжата. Едно изпълнено с подозрения око не след дълго щеше да долови разликите между него самия и Херингтън. В полза на маскарада последният се бе съгласил да боядиса косите си в по-тъмен нюанс, а на челюстта му да бъде направен белег, подобен на белега на Торн. По-старият белег на едната вежда на Херингтън обаче можеше да развали цялата конспирация, също както и лекото различие в акцентите на двамата мъже.

Това означаваше, че Девлин трябваше да стои в сянка. Щом Индия покажеше признаци на пробуждане, той трябваше да си тръгне и да остави Херингтън да заеме мястото му. Ако прекараше малко повече време със своята съпруга, тя със сигурност щеше да забележи дребните разлики.

Така, както щяха да ги забележат и другите.

А подобен пропуск можеше да коства живота на всички тях.

През следващите няколко часа граф Торнуд отново стана безпомощен свидетел на обхванатата от нов пристъп на треската Индия, измъчвана от неприятни спомени. Всеки неспокоен вик бе свидетелство за ужаса на дългите дни след Ватерло, когато го бе търсила.

Терзанията й се забиваха като нож в сърцето на младия мъж, но дори тогава той не се издаде; това би било прекалено опасно и за двамата.

И така той мълчаливо и даваше да пие вода, сменяше мократа кърпа на челото й или наливаше в устата й лауданум тогава, когато сънищата я караха да се мята особено буйно. Най-сетне, когато слънцето бе увиснало високо над димящите комини и покривите на Лондон, тя изведнъж се надигна вдървено и седна в леглото.

— Той е тук, бабо. Казах ти, че ще се върне.

Протегна ръце някъде пред себе си и една самотна сълза се търкулна по бузата й. Девлин осъзна, че става свидетел на сцената, разиграла се по време на бала в дома на семейство Девънам преди няколко нощи. Дори тогава тя очевидно бе усетила присъствието му.

— Спи, неспокойна моя. Не прави това още по-мъчително и за двама ни.

На лицето на ранената се появи нещо и изчезна почти веднага.

— Девлин, ти ли си това? Наистина ли си ти?

Прокара треперещите си пръсти по белега му и след това въздъхна тихичко. Тялото й се отпусна, отново завладяно от съня.

Торн я намести внимателно на леглото и я зави, макар това да бе последното му желание. Прекалено дълго бе чакал да свали дрехите й една по една и да почувства бързото надигане на страстта й.

Но все още не можеше да си го позволи.

Не и преди завършването на тази последна, отчаяна мисия.

Следобедното слънце заливаше красивата стара къща на ъгъла на „Белгрейв Скуеър“, когато Девлин Карлайл се промъкна през тайните проходи в сградата, невидим за останалите й обитатели.

Усилията му започваха да дават резултати. Треската на Индия бе почти преминала и сега тя спеше, макар и не особено спокойно, в задната стая с изглед към оградената с високи стени градина.

Младият мъж се намръщи. Беше рисковано да продължава да стои при нея сега, след като състоянието й започваше да се подобрява. През последните шест часа не й бе дал нито капка лауданум и тя можеше да се събуди всеки момент.

А когато това станеше, емоцията в очите му несъмнено щеше да го издаде.

Зад гърба му скръцна врата. Той се обърна пъргаво.

— Как е тя? — попита Херингтън.

— Много по-добре. Все още спи, а раната очевидно вече не я измъчва чак толкова.

— Рискуваш, като стоиш тук.

— Целият живот е един риск, Джеймс. — Погледът на Торн потъмня. — Ти би трябвало да го знаеш по-добре от другите. Половината ти полк падна при Ватерло.

— Повече от половината — отвърна дрезгаво бившият офицер. — И това е единствената причина, заради която се съгласих да участвам в този луд маскарад. Цялата тази работа ми е омразна, Торнуд. Слава Богу не се наложи да ходя на онази тъпканица у херцогиня Кранфорд, иначе щях да зарежа всичко. Това не е моят свят и аз се чувствам дяволски притеснен да се представям за някой, който всъщност не съм.

— Нека това не те притеснява — успокои го с привидно безгрижие Девлин. — Ти вършиш страхотна работа.

Херингтън погледна към жената в леглото.

— Нещо ми подсказва, че няма да успеем да я заблудим дори за секунда.

В този момент Индия въздъхна и се обърна на една страна.

Съпругът й се изправи мигновено и се запъти към вратата, а неговият двойник застана така, че да го прикрие с тялото си. Дев обаче не устоя на изкушението да я погледне за последен път, бавно и в подробности, сякаш можеше да запази образа й в себе си и да го скъта в своето сърце.