Джон Скалзи - Войната на старците

Посланикът разтвори режещите си ръце и видяхме под тях втория чифт човешки ръце, в подканящ жест.

— Още по-близък е сега моментът, в който вашите народи ще бъдат достойни да се присъединят към нас. Днес вие сте омърсени и ние се държим с вас като с такива, макар да ви обичаме. Но бъдете сигурни, наближава часът на вашето избавление. А сега идва и моят час да умра, омърсен, задето съм общувал с вас на вашия собствен език, но осигурил мястото си в безкрайния цикъл, задето помогнах на вашата раса да се доближи още повече до вечното колело. Макар да ви ненавиждам, аз ви обичам, защото вие сте не само моето проклятие, но и спасението ми. Вървете си, за да можем да разрушим това място и да отпразнуваме вашия възход. Вървете си.

— Не ми харесва тази работа — сподели лейтенант Тагор на съвещанието, след като запознахме останалите със случилото се. — Никак не ми харесва. Консу са дали на рреите технологията само за да ни прецакат. Онова гадно насекомо го призна само. Играят си с нас, като че сме някакви нещастни марионетки. Нищо чудно в момента да подшушват на рреите, че се готвим да ги нападнем.

— Какъв смисъл — попита капитан Йънг, — след като са им предоставили технология за засичане на мигнодвигатели?

— Знаеш за какво говоря — озъби се Тагор. — Консу няма да ни направят услуга, тъй като очевидно искат ние с рреите да си прегризем гърлата заради някакъв си „възход“ към друг космически цикъл, каквото и да означава това.

— Стига сме приказвали за консу, вече получихме от тях всичко, на което можехме да се надяваме — намеси се майор Крик. — Може наистина да действаме съобразно техните планове, но нека ви напомня, че поне за момента плановете им съвпадат с нашите. Не смятам, че консу дават пукната пара за това кой от нас с рреите ще се озове отгоре. Така че нека се съсредоточим върху предстоящите задачи, вместо да гадаем какво мислят консу.

Моят МозКом се включи неочаквано: Крик бе пратил карта на Корал и на още една планета — родния свят на рреите.

— Фактът, че рреите разчитат на получена под наем технология, означава, че имаме шанс да победим, ако действаме достатъчно бързо и неочаквано и ги ударим едновременно на Корал и тяхната родна планета — поде той. — Докато си бъбрехме с консу, Колониалните сили успяха да разположат достатъчно кораби в районите за скок. Имаме шестстотин кораба — почти една трета от цялата ни мощ — на позиция и готови за мигнопреход. Веднага щом получат потвърждение от нас, Колониалните сили ще започнат едновременна атака срещу Корал и родната планета на рреите. С второто целят да обезвредят корабите им там и да принудят ррейските кораби в други региони на космоса да се върнат за защита на отечеството. И двете нападения разчитат на един и същ фактор — премахване на способността им да предвиждат появата ни. Това означава, че е необходимо да бъде обезвредена тяхната локаторна станция — обезвредена, но не разрушена. Колониалните сили възнамеряват да използват тази технология за свои цели. Може би рреите още не го предполагат, но ние сме много по-развити от тях. Ще взривим станцията само ако няма друга възможност. Задачата ни е да я пленим и да я задържим, докато на повърхността се спуснат подкрепления.

— Колко време ще е нужно за това? — попита Йънг.

— Едновременните атаки ще стартират четири часа, след като навлезем в пространството около Корал — обясни Крик. — В зависимост от интензивността на битката можем да очакваме първите подкрепления да пристигнат след още няколко часа.

— Четири часа след като се появим над Корал? — попита Йънг. — Или след като завладеем станцията?

— Първото — посочи Крик. — Което означава, че трябва да я вземем на всяка цена.

— Простете — намесих се. — Безпокои ме една малка подробност.

— Да, лейтенант Пери? — Крик ме погледна въпросително.

— Успехът на атаката ни е в пряка зависимост от това да превземем станцията, която предсказва появата на нашите кораби — казах.

— Точно така — потвърди Крик.

— Нали това е същата станция, която ще засече и нас веднага щом скочим към Корал? — продължих.

— Именно — рече Крик.

— Ако си спомняте, аз бях на един от корабите, които бяха прихванати преди навлизането им в района на Корал. Разрушиха го и избиха всички с изключение на мен. Не се ли безпокоите, че с този кораб може да се случи същото?

— Веднъж вече се промъкнахме там, без да бъдем засечени — рече Тагор.

— Зная това, тъй като „Спароухок“ бе корабът, който ме спаси — казах. — И повярвайте ми, оставам вечно признателен. Но струва ми се, че говорим за един от онези номера, които минават само по веднъж. Дори и да се появим в системата на Корал достатъчно далеч, за да бъдем засечени, ще са ни нужни няколко часа, за да доближим планетата. Часове, с които очевидно не разполагаме. За да успеем, се налага „Спароухок“ да скочи в близост до планетата. Ето защо искам да знам как бихме могли да го направим, без корабът да пострада сериозно.