Джон Скалзи - Войната на старците

Не мога обаче да не призная, че това бе много по-ефикасен способ за „разговор“. Джейн ни запозна със задачите на мисията, целите и стратегията за една десета от времето, което щеше да отнеме на командир в редовните части. Огромно предимство, когато провеждаш оперативката, докато ти и войниците ти се носите към повърхността на планетата с главозамайваща скорост. Колкото и да е странно, успях да схвана почти всичко. Тайната, както открих, бе да престанеш да се съпротивляваш или да се опитваш да сортираш приетата информация по начина, по който си свикнал, на равномерно подавани порции. Приеми, че ще пиеш вода от пожарен кран, и отвори гърло докрай. Хубаво, че не се налагаше да отговарям.

Локаторната станция бе разположена на едно възвишение близо до неголямо човешко селище, окупирано от рреите. Преди нападението станцията бе използвана като команден център и рреите я бяха преустроили, възползвайки се от наличната техника и енергоизточници. Командният център бе заобиколен от отбранителни гнезда, но реалновременното изображение на района (осигурено от един от заместниците на Крик, който бе пристегнал към гърдите си нещо с възможностите на миниатюрен шпионски сателит) показваше, че тези позиции не са тежковъоръжени. Рреите бяха абсолютно сигурни, че получената от консу техника ще им помогне да унищожат вражеските кораби, преди те да успеят да доближат планетата.

Други взводове трябваше да превземат командния център, да открият и да обезвредят уредбата и да преустановят подаването на информация до спътниците на рреите. Задачата на нашия бе овладяването на ретранслаторната кула, от която наземният сигнал достигаше корабите. Ако в кулата имаше техника на консу, трябваше да спрем излъчването и да опазим техниката при предполагаемата контраатака на рреите. Ако ли пък там бяха монтирани само второразредни ррейски предаватели, щяхме да я взривим.

И в двата случая локаторната станция щеше да бъде дезактивирана и корабите на рреите щяха да се лишат от скъпоценната изпреварваща информация за появата на нашите сили. Кулата бе разположена на известно разстояние от станцията и относително добре охранявана в сравнение с останалия район, но според плановете ни щяхме да разредим вражеските сили още преди да се озовем на повърхността.

„Изберете си цели“ — нареди Джейн и ни предостави уголемена карта на района на предстоящите бойни действия. Ррейските войници и техните машини светеха в инфрачервено — тъй като не умееха да възприемат топлинните излъчвания, те не знаеха да прибягват до термомаскировка. Всеки от нас засече и маркира своята цел. Бяха ни инструктирали там, където е възможно, да поразяваме само живата сила, но не и техниката, която би могла да ни е от полза на по-късен етап. Не пушките убиват хора, а извънземните, които натискат спусъка. Оперативката приключи и се раздалечихме, в очакване да прелетим и последния километър.

На височина един километър оцелелите наноботи разпънаха управляем парашут, който предизвика рязко снижаване на скоростта на падане и ни позволи да се разположим на равни разстояния. Подобно на костюмите, парашутите също бяха в маскировъчен цвят, за да не се виждат на фона на нощното небе, нито да излъчват топлинни сигнали. Бяхме почти невидими, освен ако противникът не знаеше какво да търси в небето.

„Стрелба по избраните цели“ — заповяда майор Крик и тишината на нощта се разкъса от неритмичното потракване на пушките, които изстрелваха право надолу смъртоносния си метален заряд. Под нас настъпи кърваво меле, оцелелите бяха заобиколени от разкъсани трупове и имаха само броени секунди да реагират, преди да ги споходи същата участ. Аз си бях избрал трима рреи в близост до кулата. Първите двама тупнаха, без да издадат нито звук, третият вдигна оръжието си към мрака и се приготви да стреля. Изглежда обаче мислеше, че съм някъде на повърхността, а не в небето. Повалих го, преди да успее да осъзнае грешката си. Само след пет секунди всички рреи, които се намираха на открито, бяха избити. А ние все още бяхме на няколкостотин метра височина.

Блеснаха прожекторни светлини — и бяха угасени с точни изстрели почти в същия миг. Засипахме траншеите и бункерите с ракети и унищожихме спотайващите се в тях противници. Други вражески войници започнаха да излизат от командния център и близкия лагер, забелязаха, че димните следи на ракетите водят нагоре, и откриха стрелба, но към местата, където се намирахме преди секунди, така че само ни помогнаха по-лесно да ги целим.