Джон Скалзи - Призрачните бригади

Сиборг влезе в следващото помещение, което заемаше по-голямата част от постройката, и видя две големи машини — вероятно бяха акумулаторите, които трябваше да унищожи.

Отвличащата маневра на Харви щеше да действа само дотогава, докато той е жив, и понеже го познаваше добре, Сиборг се съмняваше в нейната продължителност. Той се огледа за някакво контролно табло или нещо като шалтер, с други думи, бърза и лесна възможност да прекрати електроподаването. Не видя нищо, всички табла и прибори бяха в стаята, където бе убил двамата обини. Зачуди се дали не бе трябвало да остави един от тях жив, за да го накара да изключи електростанцията, но това едва ли щеше да е лесноосъществимо.

— Мамка му! — изруга той и тъй като не му хрумваше нищо друго, вдигна обинското оръжие и пусна един откос по акумулаторите. Куршумите се забиха в металната обшивка на горния, разхвърчаха се искри и се чу пронизително свистене, като от въздух, излизащ през тясно отвърстие. От една дупка бликна зеленикав газ.

„Какво пък, дявол го взел — помисли Сиборг и се прицели в нея. — Да видим дали тази гадост може да гори“.

Оказа се, че може.

Експлозията събори Джейн Сейгън по задник и тя запремигва заслепено няколко секунди — възстанови зрението си тъкмо навреме, за да зърне фучащите към нея в небето отломки от взривеното помещение. Побягна и инстинктивно провери в интеграционната мрежа дали по някакво чудо Сиборг е оцелял. Нямаше нищо, разбира се. Човек не може да оцелее след подобен взрив. В замяна на това усещаше присъствието на Харви, той все още бе леко опиянен след преживяната оргия от необуздано насилие. Тя насочи вниманието си към научната станция — прозорците бяха разбити и от някои се подаваха огнени езици. Трябваше да изминат още няколко секунди, преди да осъзнае, че отново разполага с интеграционна мрежа. Изключването на генератора по някакъв начин бе възстановило достъпа до нейния МозКом.

Сейгън отдели цели две секунди, за да се наслаждава на възстановената интеграция, и едва тогава се сети да провери дали е свързана с някой друг.

Взривът събори Ботин и обина на пода, а кувьозът се разтресе заплашително. Все пак не се прекатури, както и вторият кувьоз. Светлините угаснаха, но след секунда светна зеленикавото сияние на аварийното осветление. Обинът се надигна от пода и отиде до стената, за да включи резервния генератор. Ботин също скочи, извика: „Зоя!“ и се втурна към вратата. Иаред го изпрати с поглед; и той бе обезпокоен за момичето.

::Дирак:: — отекна в главата му гласът на Джейн Сейгън. — ::Отговори ми.::

Съзнанието му бе залято от усещането, че е напълно интегриран. Беше като топла слънчева светлина.

::Чувам те:: — отвърна той.

::Ботин жив ли е?:: — попита Сейгън.

::Да:: — рече Иаред. — ::Но той вече не е цел на операцията.::

::Не те разбирам.::

::Джейн:: — каза той. Наричаше я по име за първи път, откакто се познаваха. — ::Зоя е жива. И е тук. Дъщеря му. Трябва да я откриеш. Да я изведеш от станцията час по-скоро.::

Долови колебанието на Сейгън.

::Първо искам да ми кажеш всичко:: — отвърна тя. — ::И то бързо.::

Иаред се опита да стовари в ума й всичко, което бе научил от Ботин, включително записите на разговорите, които бе подготвил веднага щом неговият МозКом се бе пробудил. Сейгън едва ли имаше време да прослушва разговорите, но те бяха в архива, заедно с всичко останало.

::Въпреки това трябва да върнем Ботин:: — заяви тя, когато Иаред приключи.

::НЕ:: — Иаред се опита да придаде максимална сила на несъгласието си. — ::Докато той е жив, обините ще се опитват да си го върнат. Смятат го за ключ към онова, което жадуват най-много. Щом са се съгласили да започнат война само защото ги е помолил, със сигурност ще я продължат, за да го получат отново.::

::Тогава ще го убия:: — каза Сейгън.

::Намери Зоя:: — повтори Иаред. — ::Аз ще се погрижа за Ботин.::

::Как?::

::Довери ми се.::

::Дирак…::

::Зная, че не ми вярваш:: — прекъсна я той. — ::И зная защо не ми вярваш. Но освен това помня какво ми каза веднъж, лейтенант. Каза ми — независимо от всичко — да не забравям, че съм Иаред Дирак. Послушай ме сега. Зная кой съм. Аз съм Иаред Дирак от Специалните части на Колониалния съюз и задачата ми е да спася човечеството. Всичко, което искам от теб, е да ми се довериш и да ми позволиш да си свърша работата.::

Мъчително дълга пауза. Откъм коридора Иаред чу стъпките на Ботин, който се връщаше в лабораторията.

::Свърши си работата, редник:: — рече неочаквано Сейгън.