Джон Скалзи - Призрачните бригади

Само дето на Ботин не можеше да се вярва. Ботин твърдеше, че Колониалният съюз е лош, ала той самият не вършеше добрини. Беше накарал три различни раси — две от които отколешни противници — да се съберат срещу Колониалния съюз и да тръгнат срещу милиарди невинни хора, излагаше на опасност и безброй чуждоземни разумни същества. Беше експериментирал и убивал войници от Специалните части. Сега възнамеряваше да избие всички спецвойници и всички войници от КОС с помощта на създаден от него вирус за МозКом, което бе равносилно на геноцид, като се имаше предвид числеността на човешката армия. И с нейното унищожаване Ботин щеше да направи беззащитни колониите и Земята. Обините едва ли щяха да спрат завземането на територии от други раси — може би дори нямаше да си направят труда. Защото наградата за тях нямаше да са територии, а жадуваното съзнание.

Незащитените колонии щяха да са обречени. Колонистите щяха да бъдат избити безпощадно. Нито една раса в тази част на галактиката нямаше обичая да дели територията си с други разумни видове. Земята със своите милиарди население може би щеше да оцелее, защото нямаше да е никак лесно да се прокуди такава огромна маса без бой. Но рехаво заселените и все още непострадали от екологична агресия колонизирани планети щяха да са апетитна хапка. Всъщност дори Земята не би издържала на сериозна офанзива, ако Колониалният съюз бе забавял развитието й наистина преднамерено. И да оцелееше, това щеше да е за сметка на огромни загуби и непоправими щети.

„Нима Ботин е сляп за всичко това?“ — запита се Иаред. И да не беше, сигурно предпочиташе да го вижда по свой начин. Или не се замисляше за последствията от действията си. Вероятно беше запленен от възможността да дари цяла една раса с онова, за което тя копнее. И искаше в замяна луната, без дори да се замисля какво ще прави с нея, когато му я поднесат на тепсия. А може би не беше вярвал, че обините ще започнат войната, към която ги е подтикнал?

Мислите му постепенно се насочиха към Зоя: какво щеше да стане с нея, ако Ботин се провалеше, или умреше; какво щеше да й се случи, ако успееше? За миг изпита угризения, че се безпокои за съдбата на едно момиченце, когато на карта е заложен животът на милиарди. Но това бе по-силно от него. Умът му неусетно търсеше начин да й помогне да оцелее при всякакви катаклизми.

От всичко най-много го потискаше собствената му безпомощност — сега, когато виждаше цялата картина. Затвори очи и направи отчаян опит да се успокои, да прецени всички възможности.

След час в лабораторията влезе Ботин, следван от един обин.

— Виждам, че си буден — подхвърли Ботин.

— Буден съм, разбира се — изсумтя Иаред.

— Време е да се приготвим за прехвърлянето. Въведох програмата и направих няколко симулации. Изглежда, всичко ще мине като по вода. Няма смисъл да го отлагаме повече.

— И без това не мога да ти попреча да ме убиеш — отвърна почти нехайно Иаред.

Ботин спря и го погледна — думите му го бяха засегнали. „Добре“ — помисли Иаред.

— Като повдигна този въпрос… — почна Ботин. — Преди да направим прехвърлянето, ако искаш, мога да те приспя. Нищо няма да почувстваш. Предлагам ти, но оставям на теб да решиш.

— Обаче май не го искаш.

— Това ще затрудни трансфера, признавам, доколкото мога да съдя от симулациите. По-добре ще е, ако си в съзнание.

— Е, щом е така, предпочитам да съм буден. Не бих искал да ти създавам затруднения.

— Чуй ме, Дирак. В това няма нищо лично. Трябва да разбереш, че ти си просто възможност да приключим с тази история бързо и без затруднения, с най-малко кръвопролития за всички страни. Съжалявам, че трябва да умреш, но алтернативата е да умрат много други.

— Ако наричаш унищожаването на всички войници от Колониалните отбранителни сили „малко кръвопролитие“ — рече Иаред.

Ботин не отговори, а нареди на обина да започне подготовката.

— Кажи ми нещо — продължи Иаред. — След като унищожиш Колониалните сили, кой ще защитава човешките колонии? Обричаш ги на сигурна смърт.

— В началото ще ги пазят обините — каза Ботин. — Докато не създадем нова армия.

— Сигурен ли си? Защо смяташ, че ще ти се подчиняват, след като ги дариш със съзнание? Или се надяваш да го направиш чак след като изпълнят всичките ти условия?

Ботин погледна крадешком обина и отново се обърна към Иаред.

— Защо смятам ли? Защото те сами се съгласиха на това.

— И си готов да заложиш на карта дори живота на Зоя? Защото правиш точно това.