Флора Спиър - За любов и чест

Джоан не ги слушаше вече. Крайспън беше обгърнал ръката й, така че нямаше как да забрави присъствието му, но остави погледа си да се рее из помещението. Всичко беше готово за предстоящото празненство. Масата беше покрита със снежнобяла покривка, сребърните съдове блестяха на светлината от свещите. Прислужниците носеха кани с вино. Тя забеляза всички тези подробности несъзнателно. Мислите й бяха раздвоени. Повечето бяха насочени към това, което се беше случило.

Ако тя имаше право на избор, би избрала Алейн от Уортъм за свой съпруг. Но изборът не беше неин и тя трябваше да приеме решението на баща си. През целия си живот се бе подчинявала, но сега мислеше как да се противопостави. Джоан обаче беше виждала как бяха наказвани тези, които се противопоставяха на Рудолф. Тя щеше да се омъжи за Крайспън и нямаше да протестира.

Поне щяха да пътуват. Тя бе мечтала да посети далечни страни и сега щеше да ги види. Щеше да прекоси Ламанша до Нормандия и после да поеме дългия път до Испания, където живееха сарацините. Увлечена в тези мисли, тя почти убеди себе си, че иска да се омъжи за Крайспън, но това беше до момента, в който я погледна Алейн. Тогава сърцето й се сви болезнено. Помисли си с тъга, че ще живее интересен и вълнуващ живот, но с друг мъж.

— Побъркан романтик! Влюбен си до уши, а? — Парис потупа Алейн по рамото.

— Нима се забелязва? — Нямаше никакъв смисъл да крие от Парис каквото и да било. Той винаги усещаше проблема още в зародиш.

— Аз го забелязах — каза Парис. — Но мисля, че Крайспън не знае още. В момента той е раздвоен между своята дама и уважението, което трябва да прояви към баща й.

— Ще скрия чувствата си и от двамата. Не бих искал да нараня или да направя нещастен някого от тях.

— Ако бях на твое място, щях да внимавам с бащата на Джоан — посъветва го Парис. — Мисля, че той е забелязал интереса ти към дъщеря му.

— Благодаря ти. — Алейн се насили да се усмихне и да прозвучи както обикновено безгрижен. — Нека да празнуваме сватбата на Крайспън!

— Не прекалявай с виното. Може да кажеш нещо, което трябва да запазиш за себе си.

— Ти не беше толкова внимателен, преди да станеш рицар, уважаеми сър Парис — каза Алейн със смях.

— Нещо не е както трябва. Има нещо странно в желанието на Рудолф да задържи дъщеря си и зет си вкъщи. Изглежда истински ядосан от плановете на Крайспън да пътува до Нормандия и да отсъства няколко години. Мисля, че той обича дъщеря си твърде много и не иска да се раздели с нея.

— Че кой не би я обичал? — Гласът на Алейн беше толкова тих, че Парис едва го чу. Той погледна Крайспън и дамата до него. — Колко нежна и прекрасна е тя. Погледни колко грациозно се движи и как грее лицето й, когато се усмихва. А косата й — господи, тази златна коса!

— Внимавай! — Гласът на Парис беше толкова тих, колкото и на Алейн, но предупреждението беше ясно.

— Винаги съм харесвал съветите ти. Ще се вслушам и в този.

Те бяха настанени на масата между най-почетните гости. Алейн беше до Джоан.

В началото тя не го погледна, не можеше да понесе това. Понеже се страхуваше, че той ще види треперещите й ръце, тя се хранеше бавно. Погледна Крайспън, който се хранеше лакомо и не забелязваше нейното смущение.

— Надявам се, че лейди Ройз няма нищо против разместването на местата — отбеляза той между две хапки. — Но не можех да допусна моите верни приятели да са на друга маса.

— Разбира се, че не.

— Те са нещо повече от мои приятели. — Крайспън подаде сребърния прибор, за да може слугата да го напълни отново, после отпи от виното и тогава продължи сериозно: — Ние тримата сме братовчеди. Майките на Алейн и Парис са сестри. Дядото на Алейн и моят дядо са братя. На една и съща възраст сме и така се случи, че живяхме в един и същи замък. Чувстваме се повече от братя и ще останем такива до края на живота си.

— Сигурна съм, че ще е така. — Джоан се молеше никога да не направи нещо, което да развали това приятелство. Забрани си да мисли за Алейн с копнеж. Трябваше да мисли само за Крайспън, нейния съпруг. Щеше да го уважава и да му бъде предана.

Но по време на празника не можеше да не говори с Алейн. Би изглеждало странно, ако го пренебрегва. Ройз се извини, че трябва да разреши домашен проблем, и остави мястото между Рудолф и Крайспън празно. Баща й отново започна да изтъква необходимостта младата двойка да остане в замъка. Тогава Алейн започна разговор с Джоан.

— Крайспън е чудесен човек — каза Алейн. — Той ще се отнася добре с теб. И ти бъди мила с него.