Флора Спиър - За любов и чест

После погледна баща си с блестящи очи, за да му благодари за избора на съпруг.

Ройз я погледна със страх, а гласът на баща й бързо я върна в реалността. Джоан разбра, че беше направила грешка. Сърцето й спря своя танц и се сви в мъката си.

— Дъще, ти забрави задълженията си към гостите — каза Рудолф строго.

— Няма съмнение, че това е вълнуващ миг за всяка девойка. Трябва да извиним нейната нервност.

Джоан видя неодобрение в очите на отец Еймбрас. Той беше усетил какво бе преживяла тя току-що. Но какво се случи с нея? Защо дишаше толкова тежко и защо сърцето й биеше толкова болезнено? Тя дори не се осмели да погледне сивоокия мъж. Взираше се в каменния под и се молеше. Таеше последната надежда, че това е той, докато баща й я представи. Една ръка пое нейната нежно.

— Лейди Джоан. — Тя се насили да погледне барон Крайспън Хоугстън, докато той целуна тънките й пръсти, а после бузата й.

Той беше достатъчно красив, за да се хареса на всяко момиче. Висок, едър и мускулест. Рус, със сини очи и брадясало лице.

— А това са моите добри приятели — каза Крайспън, обръщайки се към тях. Слабият, чернокос мъж беше Парис, третият син от фамилията Стоуксброут. — Откакто е независим, Парис е един от рицарите в моя замък, така че скоро ще го опознаеш добре. А къдрокосият джентълмен е Алейн, наследник на барона от Уортъм. Той ще тръгне на север, когато напуснем Бенингфорд, за да напомни на баща си да се изправи срещу шотландците, които нахлуват към Уортъм, а и срещу дивите кембърланди.

— Толкова далеч? — Тя не можа да се сдържи, думите й се изплъзнаха от устата самотни и безпомощни. Като самата нея. Видя проблясъка в очите на Алейн. Той бе отговор на молбите на нейното сърце.

— Същото казах и аз, когато научих за това — каза Крайспън. — Но ние с теб ще отидем дори по-далеч.

— Какво значи това? — попита Рудолф учудено. — Вие би трябвало да останете в Хоугстан.

— Да, така е, но аз имам и земи в Нормандия, които баща ми не е посещавал цели две години, и сега вниманието ми е насочено към тях. Ще взема и тебе, Джоан. Веднага след сватбата ще заминем. Възнамерявам да направя едно дълго пътуване и до Кампъстела в Испания и също да взема съпругата си.

— Никога не съм била далеч от Бенингфорд — каза Джоан заинтересувана. — Мисля, че бих искала да видя повече от света.

— Радвам се да го чуя — усмихна й се Крайспън. — Ще разбереш, че съм религиозен. Когато се завърнем в Хоугстан след няколко години, планувам да построя нов параклис — по-хубав и по-голям от сегашния. Може би ще искаш да направиш бродерия за олтара. Както ми казаха, ти имаш отлични умения.

— След няколко години? — възкликна Рудолф, видимо разстроен от новината. — А вашата съпруга, сър? Да не би да искате тя да пометне, докато правите тези опасни морски и сухоземни пътешествия? Брачната двойка би трябвало да си остане у дома, докато съпругата роди поне двама синове!

— Уверявам ви, лорд Рудолф, че поемам най-сериозно отговорността за лейди Джоан — каза Крайспън. — Аз също разбирам колко е важно да се роди здрав наследник.

— Аз също давам гаранция, че за дъщеря ви ще бъдат полагани специални грижи — добави отец Еймбрас, — тъй като ще пътувам с младата двойка до Лондон и после до Нормандия.

— Предполагам, че ще отидете до Кампъстела също? — измърмори Рудолф твърде грубо.

— Не, до Сицилия — информира го отец Еймбрас, — тъй като ще мина по стъпките на Аделард от Бат — този забележителен учен, дарен с божията милост. Ако Бог е рекъл пътуването да мине без произшествия, като това над Аделард, аз ще уча в Палермо няколко години.

— Толкова дълго пътуване! — намеси се Ройз. — Бих искала да чуя нещо за това, когато се върнете. Рудолф, скъпи, няма ли да е прекрасно да слушаме разказите на Джоан през студените зимни вечери? Ако дойдете и вие, господин Алейн, ще се радваме да чуем за вашите битки срещу шотландците и… — как беше? — кентърлентите?

— Кембърленди — поправи я Алейн нежно. Очите му срещнаха тези на Джоан и се изпълниха с копнеж.

— Аз не съм ентусиазиран от пътуването — каза Рудолф. — Един барон трябва да стои в дома си, да пази замъка си и да очаква заповедите на краля. Мисля че това възнамерявате да направите, Крайспън. Не е редно да изчезвате така, не и сега, когато графът Честър и неговите приятели стават по-силни. А се отнася до лордовете от Марчър, кой знае какво може да се случи в следващата една година?

— Това казва и управителят на замъка ми в Нормандия — отговори Крайспън с повдигнат дух. — Мисля, че неговите и вашите възгледи съвпадат, защото и двамата разсъждавате върху старостта и лошото здравословно състояние на краля. — Те продължиха разговора и Крайспън учтиво потвърди, че няма да се откаже от намеренията си. Рудолф ставаше все по-раздразнен от факта, че не може да убеди младия мъж да се откаже от плановете си.