Никълъс Спаркс - Тетрадката

Аз водя жалко съществуване. Аз съм глупав влюбен старец, мечтател, на който е останала една-единствена радост — да чете на любимата си жена и да я държи в прегръдките си всеки път, когато може. Аз съм грешник с твърде много недостатъци и човек, който вярва в чудеса, но съм твърде стар, за да се променя и да ме е грижа.

Най-накрая се добирам до стаята й, изтощен. Краката ми треперят, очите ми са замъглени, а сърцето ми се блъска някак странно в гърдите ми. Боря се с овалната дръжка и най-накрая успявам да отворя вратата с две ръце. Светлината от коридора се разлива в стаята, осветявайки леглото, на което тя спи. Струва ми се, че виждам силуета й и изведнъж ме обзема чувството, че съм просто един случаен минувач по оживена улица, забравен завинаги.

В стаята й е тихо и Ели спи отметнала одеялото си наполовина. Миг по-късно я чувам да се обръща на другата страна и да въздъхва и тези звуци ме връщат към едни други по-щастливи времена. Тя изглежда малка в леглото си и докато я гледам, разбирам, че всичко е свършило. В стаята е задушно и аз потръпвам. Това място се превърна в нашата гробница.

Не помръдвам почти цяла минута. А как би ми се искало да й разкажа какво чувствам именно сега, на тази наша годишнина, но мълча, за да не я събудя. Освен това, каквото имам да кажа, съм го написал на едно листче хартия, което ще пъхна под възглавницата й. То гласи:

Като че ли някой идва по коридора, затова влизам в стаята й и затварям вратата след себе си. Налучквам в тъмното пътя до прозореца, дръпвам завесата и луната надниква вътре, пълна и огромна, пазителка на нощта. Обръщам се към Ели и се унасям в блянове. И макар да знам, че не е редно, сядам на леглото й и мушвам листчето хартия под възглавницата й. Сетне се пресягам и докосвам леко лицето й, което е нежно като коприна. Галя косите й и не ми достига дъх. Обзема ме почуда и благоговение, чувствам се като композитор, който за първи път открива творбите на Моцарт.

Ели трепва и отваря очи и аз вече се разкайвам за глупостта си, защото знам, че сега ще започне да плаче и да пищи, както прави винаги. Да, аз съм импулсивен и слабоволев, но въпреки това ми се иска да опитам невъзможното и приближавам лицето си към нейното…

Когато устните ни се допират, чувствам някакво странно непознато парене, но не се отдръпвам. И в следващия момент се случва чудо, защото устата й леко се отваря и аз откривам един забравен рай, който е останал непроменен през всичкото това време, неостаряващ като звездите. Усещам топлината на тялото й и когато езикът ми докосва нейния, аз се отдавам на чувството, както преди толкова много години. Затварям очи и вече съм стремителен кораб, който се носи в бурни води, дързък и безстрашен, а тя е моето платно. Пръстите ми нежно галят лицето й и после хващам ръката и. Целувам устните й, бузите й и чувам въздишката й. Сетне тя прошепва тихо:

— О, Ной… Толкова много ми липсваше.

И после още едно чудо — най-невероятното от всички! — и аз не мога да сдържа сълзите си, докато се издигаме към рая. Защото в същия този вълшебен миг, пръстите на Ели намират копчетата и започват бавно, много бавно, да ги разкопчават едно по едно.

© 1996 Никълъс Спаркс

© 2010 Красимира Христовска, превод от английски

Nicholas Sparks

The Notebook, 1996

Сканиране: helyg

Корекция: filthy, 2010

Издание:

Никълъс Спаркс. Тетрадката

Издателство „Пергамент Прес“, 2010

Размер 10,50 / 17,00 / 1,50 cm

ISBN 9789543670284

Свалено от „Моята библиотека“ (http://chitanka.info/text/17662)

Последна редакция: 2010-10-23 20:00:00

Роли — столица на щата Северна Каролина. — Б.пр.

По името на местно индианско племе — кроасан, живяло на територията на Северна Каролина. — Б.пр.

Кария — вид северноамериканско дърво с твърда дървесина. — Б.пр.

Уолт Уитман. „Песен за себе си“. — Б.пр.

Става въпрос за шейсет и седем градуса по Фаренхайг, което е приблизително равно на двайсет градуса по Целзий. — Б.пр.

Стихове от Уолт Уитман, „На една обикновена проститутка“ — Б.пр.

Град в северна Каролиналина. — Б.пр.