Барбара Смит - Грешница на любовта

— Не съм казвала, че го търся — отвърна Изабел.

Тя се беше вкопчила здраво в кадифената завеса. Преди много време, когато още бе вярвала в приказките, си бе представяла баща си като крал на някакво вълшебно кралство. Когато селските деца й се бяха присмивали, бе копняла да им докаже, че наистина е принцеса. Изабел бе изчакала едно от редките си посещения в Лондон, за да зададе на майка си всички въпроси, които я бяха вълнували.

Никога нямаше да забрави изражението на Аврора тогава. Разплакана, майка й се беше оттеглила в спалнята си. Когато бе видяла вечно веселата си майка обзета от меланхолия, Изабел бе останала потресена и болката й се беше превърнала в презрение към човека, който ги беше изоставил. Тя не се интересуваше от него като свой баща и никога нямаше да се заинтересува.

Не, Изабел имаше друга причина да се опита да го намери. Причина, която нямаше нищо общо с парите. Ако всичко се развиеше добре, скоро той щеше да разбере, че тя беше разкрила самоличността му от мемоарите на майка си.

— Все още изглеждаш твърде разстроена — каза Мини. — Да не би Аврора случайно да е писала нещо за болестта, от която си отиде?

Устата на Изабел пресъхна.

— Само няколко реда.

— И какво точно пише? — Мини се приближи до нея. — Кажи ми, миличка. Можеш да се довериш на леля си.

Тихият, успокояващ глас пропъди опасенията на Изабел. Тя не бе казала на Мини цялата истина, защото не искаше да даде на леля си повод да се опита да попречи на плановете й. Не й беше признала, че една-единствена цел я изпълваше с решителност да влезе във висшето общество, независимо от рисковете. Изабел се беше зарекла да постигне тази цел, когато бе прочела последните ужасяващи редове от мемоарите на майка си.

Може би все пак трябваше да каже за това на Мини. И без това тя рано или късно щеше да разбере.

Изабел се обърна колебливо към леля си. Мини стоеше с наклонена на една страна глава и изражението й показваше загриженост. Изабел си пое дълбоко дъх и изрази с думи едно ужасно подозрение.

— Мама пише, че… че някой иска да й попречи да довърши дневника си.

Мини присви очи.

— Да й попречи? Кой?

— Един от господата, които са й били любовници. — Изабел изрече ужасната мисъл, която не й даваше мира от един месец. — Разбираш ли, той е отровил мама. Тя е била убита.

Април 1821

Миналата нощ Зевс дойде при мен.

Неочакваното му посещение в будоара ми ме зарадва, защото той се държа, сякаш не бе минало никакво време от ужасната ни караница преди толкова много години. Възрастта не е пощадила и Негова светлост Л. Той обаче изглеждаше нетърпелив да изиграе бика на моята Европа и аз го накарах да се поизпоти доста. Едва след като ме покори най-славно, той изясни истинската цел на посещението си — нареди ми да прекратя писането на мемоарите си.

Не мога да разбера как Л. е узнал тайната ми, защото не съм говорила с него от години. Може би, ако не бях толкова ядосана, щях да успея да разбера кой е бил шпионинът му. Също като Хера в яростта си, аз изпратих моя Зевс да си върви с жестоко одрано ухо.

Сега, когато той е научил тайната ми, могат да го последват и други. Тези мои похотливи любовници не биха искали да видят подвизите си отпечатани в книга. Те са високопоставени мъже, също толкова могъщи, колкото и безсмъртните богове на Олимп, с чиито имена съм ги нарекла — и по-сладострастни, отколкото би могла да се надява една жена.

Всъщност, колкото повече мисля върху възможностите, толкова по-нетърпеливо очаквам да се срещна отново с всеки един от тях.

Това беше тя.

Цялото тяло на Керн се стегна, докато той гледаше през прозореца на каретата. Преди няколко минути мъжът бе излязъл от двореца Уестминстър, след като бе напуснал Камарата на лордовете по време на дебатите по някакъв селскостопански закон. За разлика от наследниците на други титли, които убиваха времето край масите за хазарт, Керн вярваше, че трябва да се подготвя за момента, в който щеше да заеме полагащото му се по наследство място в парламента. Днес обаче се бе чувствал толкова неспокоен, че се бе оказало невъзможно да седи на едно място. Бе открил, че не можеше да престане да мисли за нея.

Каретата излезе от правителствения комплекс и навлезе в съседните бедняшки квартали. Графът по навик посегна да дръпне завесите. Когато каретата спря на пресечката между две тесни улички, той я забеляза.