Барбара Смит - Грешница на любовта

Една жена вървеше по паважа край порутените сгради. Късен слънчев лъч правеше тъмната й коса да изглежда огнена.

Въпреки че виждаше само гърба на жената, той разпозна стройното тяло и походката с поклащащи се бедра. Това беше същото тяло, което го бе преследвало в сънищата му през изминалите три нощи.

Жената сви към един набит, брадат мъж, който я повика откъм някаква странична уличка. Скитникът й подаде една бутилка и когато тя я сграбчи и отпи жадно, той я дръпна към себе си и опипа задника й.

Керн сграбчи дръжката на вратата. Краката му се напрегнаха от порива да скочи и да й се притече на помощ. Тогава каретата подмина двамата и той успя да види лицето на жената. Тя имаше грубата, съсухрена кожа на алкохоличка. В ъгълчето на тесните й устни се стичаше джин.

Напрежението напусна Керн и той се отпусна сред кожените възглавници. Колко глупаво беше да обърка една обикновена уличница с красивата и лукава Изабел Дарлинг.

Загледа се мрачно в гъмжилото от хора — крадци, джебчии, просяци и проститутки, които обикаляха в търсене на клиенти близо до Уестминстърското абатство. Госпожица Дарлинг нямаше причини да упражнява професията си в Дяволския акър. Тя притежаваше луксозен бордей на няколко мили оттук. И сигурно щеше да спечели много от публикуването на мемоарите на майка си.

Керн се намръщи още по-силно и се размърда върху седалката. Можеше да си представи каква сензация щеше да предизвика една такава книга. Цял Лондон щеше да се тълпи, за да се сдобие с нея и да прочете за благородните любовници на Аврора. Скандалът щеше да разтърси обществото и да посрами почтеното име Линууд. Като глава на семейството по време на хроничните заболявания на баща си, Керн трябваше да се подготви за предстоящата криза.

Имаше и още нещо, което трябваше да направи веднага.

Тази задача го притесняваше. Той беше длъжен да предупреди Джордж Джефрис, маркиз Хатауей. През целия си живот бе смятал маркиза за образец на почтеност и джентълменско поведение. Хатауей беше уважаван държавник, в когото се вслушваше дори министър-председателят. През годините той се бе държал повече като баща на Керн, отколкото херцог Линууд.

Връзките между двете семейства бяха от поколения. Дядото на Керн бе отгледал Хатауей и малкия му брат, когато двамата бяха останали сираци, а по-късно Хатауей бе върнал услугата, осигурявайки на Керн напътствията, от които толкова отчаяно се нуждае едно момче, чийто баща изчезва от дома си в продължение на седмици — а понякога и на месеци — и сменя постоянно любовниците си, като се появява само колкото да направи още едно дете на своята нещастна херцогиня.

Керн помнеше майка си като мадона, която никога не се усмихваше и стоеше затворена в покоите си. Тя се разплакваше при най-малката провокация и още от малък той бе знаел, че не трябва да я безпокои. Въпреки това я беше обожавал и бе живял за онези редки мигове, в които му бе отделяла внимание. Сега можеше да разбере тъгата, която бе изпълвала целия й живот. Тя се беше омъжила за един непрокопсан развратник, а Керн беше единственото от шестте й деца, което бе успяло да оцелее.

Тя бе починала, когато той бе навършил десет години. Той си спомняше смътно как я бе видял да лежи в ковчега със скръстени върху гърдите ръце. Когато бе настъпил моментът да бъде затворен ковчегът, той бе изпаднал в паника, защото си я беше представил обвита в тъмнина и нападната от червеи. Той се беше нахвърлил върху викария, бе ритал и крещял, докато лорд Хатауей не го беше изнесъл навън и го беше държал докато не се бе наплакал и изтощил напълно.

Линууд не бе присъствал на погребението. По това време той бе някъде из континента и въпреки че беше побързал да се върне у дома си веднага след като бе научил, че жена му е тежко болна, бе пристигнал с една седмица закъснение за погребението й.

На сутринта, когато Керн бе тръгнал за първия си срок в Итън, баща му отново не се беше появил да го изпрати, тъй като не бе успял да се събуди след поредната, изпълнена с разврат нощ. Хатауей се беше отбил да пъхне в ръцете на момчето кесия със златни монети и да помаха за довиждане на отдалечаващата се карета.

Керн винаги бе знаел, че ще се ожени за единствената дъщеря на Хатауей, когато тя навършеше пълнолетие. Подобно на него, лейди Хелън Джефрис също бе загубила майка си като малка. Сега Хелън беше на осемнайсет години, а той на двайсет и осем. Двамата щяха да се оженят след два месеца, малко преди края на сезона. Бракът беше напълно приемлив за него, тъй като лейди Хелън бе както хубава, така и с добър характер, а и така двете известни семейства щяха да се сродят завинаги.