Барбара Смит - Грешница на любовта

— Майка ви е била курва, която е вършила онова, за което се плаща на курвите.

Изабел пребледня, но не сведе глава. Малките й бели пръсти се свиха в юмруци.

— А на вас кой ви плаща да се държите като праведен сноб, господине?

— Много забавно. С колко злато може да се купи мълчанието ви?

— Не искам вашите пари. Влизането в обществото ще бъде достатъчно.

— За да можете да подлъжете някой богат глупак да се ожени за вас? Не съм съгласен.

Въпреки че жената продължаваше да го гледа по същия начин, както и преди, графът не можеше да се отърси от впечатлението, че Изабел Дарлинг преследваше някаква друга, скрита цел.

— Че защо да не се омъжа добре? Искам живота, който бе отказан на майка ми. Тя беше една бедна женица, която Линууд прелъстил. А след това я оставил на милостта на съдбата.

— Мелодраматични глупости — отрече Керн, сякаш всичко това нямаше значение. — Тя бързо си е намерила друг клиент. Всъщност смея да твърдя, че е обслужвала твърде много мъже още докато е била с баща ми.

Погледът на госпожица Дарлинг потрепна и Керн с радост осъзна, че предположението му се беше оказало вярно. Имало бе и други мъже. И то много. Несъмнено тя знаеше всичко за тях, тъй като беше прочела мемоарите.

А колко мъже бе подмамила Изабел Дарлинг? Колко клиенти бяха прокарвали пръсти по това прекрасно тяло? Колко мъже бяха делили леглото й?

И защо, за бога, на него също му се искаше да го сподели?

Той тръгна към нея.

— Не се правете, че не знаете, госпожице Дарлинг. Жените с вашата професия сте еднакви. Забавлявате всеки, който е готов да плати желаната от вас цена.

— Така ли? Няма сума, която би ме накарала да обслужа вас.

— Да предположим, че се съглася да ви финансирам. Да ви оставя да влезете в обществото, за да осъществите плана си. Какво ще ми дадете вие в замяна?

Когато спря само на няколко сантиметра пред нея, той забеляза, че очите й се разшириха. Във въздуха се усещаше напрежение, сякаш току-що бе паднала мълния. Керн бе дошъл тук, очаквайки да се срещне със загрубяла, опитна проститутка, а не с това изящно момиче с тъмни очи и красиви черти. Колкото и да го ядосваше планът й, не можеше да не се възхищава на смелостта й. Тя не отстъпи дори и сега.

Тялото му изгаряше от желание по нея, но той успя да се въздържи, въпреки че клепачите й потрепнаха леко, което му показа, че тя беше готова да отстъпи. Устата й беше мека и чувствена, устните й — леко разтворени и откриваха блестящи бели зъби.

Никога през живота си Керн не беше правил предложение на обикновена проститутка. Тази обаче го възбуждаше толкова, че той не можа да издържи. Наведе глава към нейната, повдигна брадичката й с пръст.

— Вещица — измърмори. — Подходила си съвсем неправилно още от самото начало. По-разумно би било да потърсиш моето благоразположение.

Златисти искрици проблеснаха в кафявите й очи. Той усети, че потръпна леко. Миг по-късно тя му обърна гръб и се отдалечи.

Изабел застана зад един стол. Тялото й излъчваше гняв, но когато заговори, гласът й беше съвсем спокоен.

— Вие сте също толкова противен, колкото и баща ви. — Ще ме въведете в обществото… или ще публикувам мемоарите до един месец.

Керн стисна зъби. Какъв глупак беше, че се беше оставил хубостта й да му замае главата. Ако похожденията на баща му бъдеха разкрити в печата, щеше да настъпи истински ад. Скандалът щеше да опетни името на цялото му семейство и щеше да се отрази дори и на годеницата му, лейди Хелън Джефрис. Подобно нещо сигурно щеше да провали годежа му.

Но той нямаше — не можеше — да отстъпи пред такова изнудване. Това беше противно на всичките му принципи.

Керн тръгна към Изабел Дарлинг Тя остана на мястото си, като мъченик, застанал предизвикателно пред дебнещ го лъв. Не, по-скоро като аморална кучка. Зад физическата й красота се криеше грозен характер.

Този път той даде воля на яростта си. Пръстите му се увиха около нежния й врат и той усети пулса й през тънката материя на ръкавиците.

— Играете опасна игра, госпожице Дарлинг. Но ще ви се наложи да си намерите друг идиот.

— Няма да посмеете да ми откажете — каза тихо тя.

— Напротив — той я изгледа презрително. По-лесно би било да направя дама от една прокажена, отколкото от вас.

Тя изсъска неволно и се втренчи смело в него въпреки обидата. Дори и сега мекотата на кожата й продължаваше да го възбужда. Керн се отврати от желанието си да я събори на пода и да получи освобождаването, което тя продаваше на останалите мъже.