Джек Слейд - В бърлогата на звяра

Ласитър се върна в пансиона, в който беше наел стая. Банята вече беше приготвена за него. Поръча това, преди да отиде при Бейли, за да се подсигури.

Топлата вода му подейства добре.

Куп мисли минаваха през главата му.

Питаше се какво ли щеше да излезе от разговора с фермера. Очевидно Кимброу имаше нещо общо със заложниците, за които Бейли беше говорил. Доколкото познаваше Донован, междувременно Кимброу трябваше да му плати тлъст откуп.

Ласитър излезе от дървената вана и се избърса. Банята се отрази добре и на тялото, и на душата му. Чувстваше се нов човек, когато облечен в чисти дрехи се отправи към хотел „Каноа“ по Степуокс Мейн Стрийт.

Клейтън Кимброу беше човек канара. Чепат като стогодишен дъб, устоял на не един ураган. Имаше сребристобяла коса, но това не го състаряваше, а напротив, в комбинация със здравия кафяв тен на лицето и гледащите открито сиви очи му придаваше нещо младежко, нещо, което напълно липсваше на Джеймс Т. Бейли например, който беше с няколко години по-млад от Кимброу.

Клейтън Кимброу не очакваше сам Бейли и Ласитър.

Ласитър беше шокиран не по-малко, отколкото в Уулфс Хоул.

Сидни Блад, който седеше на масата до Клейтън Кимброу, се изправи, хилейки се.

— Здрасти, Ласитър — каза той.

— Блад! — Ласитър процеди през зъби така омразното по-рано име.

— Вие се познавате? — попита Джеймс Т. Бейли изненадан. Ласитър и Блад кимнаха, без да отговорят на адвоката. Погледът на Бейли подозрително сновеше между Ласитър и Блад, след това представи Ласитър на фермера.

Сивите очи на Клейтън Кимброу проучваха Ласитър и, изглежда, това, което видя, му хареса.

— Радвам се да се запозная с вас, мистър Ласитър — каза той с приятен баритонов глас. — Радвам се, че описанието на Бейли не отговаря на истината. Но Бейли никога не е бил добър познавач по отношение на хората. Той не обърна внимание на това, че лицето на Джеймс Т. Бейли се разкриви от яд, а се обърна към седящия до него Сидни Блад: — Вече познавате мистър Блад. Това сигурно ще помогне на общата ви работа.

Думите му не харесаха на Ласитър. Всичко друго беше очаквал от срещата си със Сидни Блад в Уулфс Хоул, но не и че ще получи задача, която да изпълнява заедно с някогашния кръволок на Уелс Фарго.

— Трябва да освободите дъщеря ми и да изпратите Джуд Донован в ада — каза Кимброу сурово.

Джеймс Т. Бейли застана пред Ласитър.

— Какво означава това, Кимброу? — изфуча той. — Беше уговорено, че ще ви помагаме при освобождаването на заложниците. Всичко останало е ваша лична работа.

— Успокойте се, Бейли! — каза Кимброу сухо. Ласитър имаше чувството, че старият лъв не гледаше риозно на адвоката.

— Няма да се успокоя — изръмжа адвокатът. — Какво търси мистър Блад на нашия разговор? Не искам прекалено много хора да знаят, че ние…

Сега Клейтън Кимброу се ядоса.

— Оставете на мен да преценя кое е правилно, Бейли!

— Така ли? — Бейли ядно гледаше от долу на горе великана. — Тогава може би ще е по-добре да си вървим. Елате, Ласитър! — Той се обърна и тръгна към вратата. Ласитър не помръдна.

— Е, Ласитър? — изджафка Бейли от вратата. — Идвате ли?

— Можете да се махате, Бейли — каза Ласитър хладно. — Аз тавам тук. Искам да си поговоря с мистър Кимброу и мистър Блад.

В хотелската стая стана тихо. Чуваше се само учестеното дишане на Джеймс Т. Бейли. След това той затръшна вратата, но като обърна глава, Ласитър видя, че Бейли не беше излязъл от стаята.

Клейтън Кимброу се усмихна и ги покани с жест да седнат на масата.

Ласитър седна. С пламнало от гняв лице Бейли също се приближи и седна до Ласитър.

— Ще донесеш ли чаши и бутилка уиски, Сид? — попита Кимброу Блад.

Сидни Блад кимна и сложи чашите пред мъжете. Отворената бутилка уиски остави по средата на масата, така че всеки да може сам да си налее.

— През деня не пия — надуваше се Бейли. Ласитър демонтративно взе бутилката и си напълни чашата почти догоре.

Хилейки се, и Кимброу направи същото. Сидни Блад се задоволи с половин чаша.

Докато пиеше, Ласитър наблюдаваше фермера. Забеляза, че и Кимброу открито го гледа. Те си допаднаха от самото начало и в този момент Ласитър се питаше защо досега не беше тръгнал на своя глава за Джила Маунтънс да се опита да освободи дъщеря си и да изпрати по дяволите Джуд Донован. Пари и власт, за да успее да събере хора, той сигурно имаше.

— Бейли говореше в множествено число, като разправяше за заложници — започна Ласитър.

Кимброу кимна.