Джек Слейд - В бърлогата на звяра

— Джим Харууд се опита да освободи дъщеря ми Гуендолин на своя глава. Харууд е заместник-шериф тук, в Лордсбърг. Но аз не знаех нищо за това, а той естествено не е успял да се справи с Донован. Трябва да е доволен, че е жив.

— За какъв откуп става дума?

Кимброу и Блад размениха бързи погледи.

— Сто хиляди долара — каза фермерът глухо.

— Ще го платите ли?

— Не ми остава нищо друго, ако искам да спася живота на дъщеря си. Но, по дяволите, ще направя всичко възможно тези пари да преседнат на Донован. Затова повиках вас и Сид.

— Аз… започна Джеймс Т. Бейли.

Но едно енергично движение с ръка на Кимброу пресече думите му по средата.

— Няма да натъпча в гърлото на копеле като Донован сто хиляди долара — каза разярен фермерът. — Вие с Блад ще заминете за Уулфс Хоул да освободите дъщеря ми и Харууд и да се погрижите да запазя парите си.

Джеймс Т. Бейли скочи:

— Това не беше…

Кимброу удари с юмрук по масата.

— Вече не е ваша работа, Бейли, а на Ласитър! — изсъска той. Погледът му се насочи към Ласитър. — И вие като Блад получавате десет процента от откупа, Ласитър.

Ласитър леко се усмихна, а като видя как лицето на Джеймс Т. Бейли почервеня като рак, особено удоволствие му достави да каже:

— Разчитайте на мен, Кимброу.

На Бейли му дойде много. Ядосан, той се обърна и излезе от стаята.

Клейтън Кимброу стана.

— Трябва да обсъдите някои неща с Блад, Ласитър. Сега ви оставям сами — каза той, кимна още веднъж на Сидни Блад и също излезе.

Известно време Ласитър и Сидни Блад мълчаливо се гледаха.

Пръв наруши тягостната тишина Ласитър.

— Все още ли си на служба при Уелс Фарго, Блад?

Сидни Блад се усмихна.

— Не като щатен. Ласитър. Работя, така да се каже, на хонорар. Уелс Фарт ме вика когато има някой особено тежък случай за разнищване. Кимброу познава един човек в централата на Уелс Фарго в Сан Франциско. Така получих тази работа. А ти как попадна на Бейли.

Ласитър нямаше намерение да разправя на Сидни Блад за бригада № 7.

— Случайно — каза той. — Ти какво търсеше в Уулфс Хоул?

— Бях там като пратеник на Кимброу.

Това изненада Ласитър.

— Ти си преговарял с Донован?

— Да. Той даде на Кимброу още точно две седмици. След това ще застреля Харууд, а седмица по-късно идва ред на дъщерята на Кимброу.

Ласитър кимна.

— Значи нямаме много време.

Сидни Блад се засмя.

— Смъртта на Харууд няма кой знае колко голямо значение за Кимброу. Не му беше приятно да гледа, че той все се мъкне след Гуен. А Джуд Донован няма да убие момичето.

— Защо?

— Защото, откакто е отвлечена, тя топли леглото на Донован и, изглежда, това доста се харесва на малката разратница.

Ласитър тихо подсвирна. Това значи беше русата вещица, за която беше говорила Шийна Ларкин. Гуен Кимброу! Ласитър замислено погледна Сидни Блад.

— Щом си пратеник на Кимброу, не можем да се появим заедно в Уулфс Хоул — каза той.

Сидни Блад сви рамене.

— За това ще говорим по-късно, Ласитър — каза той. — Преди това има един проблем.

— Какъв е той?

— Някой ме е проследил от Уулфс Хоул. Ако е видял, че сме се срещнали тук, при Кимброу, животът ни не струва и пукнат цент.

— Сигурен ли си?

— Да. Даже го познах. Беше Кели Ларкин.

— По дяволите — измърмори Ласитър. — Защо не си предприел нищо срещу него? Ако вече е тръгнал обратно…

— Още не е. Има приятелка в мексиканския квартал. Освен това той иска да ме наблюдава, докато тръгна обратно. Ако искаш, ела с мен да го обезвредим.

Ласитър кимна.

За него и Блад Кели Ларкин представляваше смъртна опасност, ако успееше да стигне в бандитския лагер преди тях. Трябваше да го премахнат.

Сидни Блад стана и намести кобура с пистолета си.

— Какво чакаме още? Да вървим, Ласитър!

„Дизърт Салуун“ се намираше на улицата, водеща на запад.

Сидни Блад знаеше един по-кратък път по тесни улички, през които един бял обитател на Лордсбърг не би тръгнал сам. Къщите тук бяха от кирпич, а жителите на този квартал — главно мексиканци, които всеки ден понасяха униженията, причинявани им от пришълците.

Изглежда, Блад не обръщаше сериозно внимание на злите погледи на мексиканците, но Ласитър държеше ръката си върху дръжката на ремингтъна. Мексиканците трябваше да знаят, че ги очаква куршум, ако му извадят нож.

Потънал в мислите ри, Сидни Блад като че ли не обръщаше внимание на тъмните входове на къщите, в които се движеха сенки.

Затова пък Ласитър беше още по-предпазлив. Той нахлупи каубойската шапка ниско над челото си, за да не може никой да види, че държи под око околните къщи, ниши и ъгли.