Заза кравичка - Лакска приказка (Лакска приказка)

— Дай ми да си хапна, майчице! — казала тя.

— Нямам нищо друго, освен хляб — отговорила мащехата и й дала една солена коричка.

Девойката изяла соления хляб. Замъчила я жажда.

— Ох, колко съм жадна! Барем една глътка вода, майчице!

— Потърпи — отговорила мащехата, — скоро ще стигнем до един кладенец с бистра, студена вода. Тогава ще се напиеш до насита.

Кладенецът наистина бил близо. Девойката сложила на земята вързопчето със златните обувки, затекла се да пие вода. Но едва се навела над кладенеца и лошата мащеха се промъкнала зад нея и я съборила във водата.

Грабнала мащехата обувчиците и се втурнала към къщи. Пременила дъщеря си с най-хубавата рокля, покрила лицето й с копринено було, качила я на един бял кон и я завела при младия хан.

В ханския дворец ги приели с почести, отпразнували разкошна сватба. А когато свършили пира, ханът отмахнал булото от лицето на младоженката и видял брадавиците й. Само че вече нищо не можел да стори: сватбата била минала!

— Това не е моята любима! — отчаяно извикал ханът. — Измамиха ме!

— Твоите собствени очи те мамят, уважаеми зетко! — усмихнала се мащехата. — Аз имам само тази хубавица.

Младият хан се смутил. „Дали тук няма магия? Дали наистина очите ми не са ме измамили?“ — помислил той.

А докато в двореца празнували сватбата, при кладенеца, където мащехата блъснала пащерка си, дошли, едни търговци с керван. Спрели до кладенеца да си починат.

Един от тях пуснал в кладенеца стомна с дълго въже и потеглил. Но стомната се оказала толкова тежка, че сам не можел да я издърпа… Търговецът повикал на помощ другарите си и заедно измъкнали стомната и девойката.

Девойката благодарила на търговците и ги помолила:

— Добри хора, когато изрека желанието си на глас, отговорете ми: „Да се сбъдне!…“

Търговците на драго сърце обещали да изпълнят молбата й. Девойката извикала:

— Искам да стана гургулица!

— Да се сбъдне! — отговорили търговците и видели, че девойката я няма — изчезнала! Тя се превърнала на бяла гургулица, хвръкнала и отлетяла. Смаяните търговци продължили пътя си, а гургулицата долетяла в ханската градина и кацнала на един бадем.

— Градинарю, градинарю! — загукала тя. — Нека увехне това дръвче, както вехна аз… Поздрави младия хан от мен!

Гургулицата отлетяла, а бадемът изсъхнал.

Оттогава всеки ден в зори гургулицата долитала в градината, всеки път кацала на ново дръвче и гукала:

— Градинарю, градинарю! Нека загине това дръвче, както гина аз! Поздрави младия хан от мен!

Дошъл веднъж ханът в градината си и гледа: изсъхнали най-добрите дръвчета — дюлята и бадемът, смокинята и нарът, прасковите и крушите. Скарал се на градинаря:

— Ти съвсем си изоставил градината, безсъвестни човече! Загинали са най-хубавите дръвчета!

— Прости ми, хане! — примолил се градинарят. — Не съм виновен аз. Всяка сутрин в градината долита една гургулица, избира най-хубавото дръвче и каца на него. Казва само това: „Нека увехне това дръвче, както вехна аз. Поздрави младия хан от мен!“ — и дръвчето веднага изсъхва.

Тогава младият хан наредил да хванат гургулицата.

Градинарят опънал мрежи и на другия ден в зори ханът уловил бялата гургулица. Едва я докоснал с ръце и тя се превърнала на девойката-хубавица със златната коса. Ханът веднага познал годеницата си.

— Ето как са ме измамили! — възкликнал той. — Да вървим, да вървим в двореца! Там ще ми разкажеш всичко!

— Сто години да живееш, повелителю мой — поклонила се девойката. — Но за какво да ти разкажа? За това, което очите ми видяха, или за това, което ушите ми чуха?

— Видяното с очите е сто пъти по-ценно от чутото с ушите — отговорил младият хан. — Ще ми разкажеш за това, което си видяла и изпитала…

— Добре! Но когато разказвам, нека ме слушат мащеха ми и дъщеря й. И докато не свърша, никой не бива да излиза от двореца.

Покрили лицето на девойката с було. Отишли в двореца. Ханът изпратил един слуга да събуди лошата мащеха и дъщеря й и да ги доведе при него, а после заповядал на стражата: не пускайте никого да излиза от двореца!

Майката и дъщеря й дошли сънени, зли и девойката започнала разказа си. Разказала как я мъчила лошата мащеха, как я съборила в кладенеца. Едва започнала да говори девойката и мащехата се разтреперала, побледняла и взела тихичко да се промъква към вратата с дъщеря си. Но при вратата имало стражи, а младият хан страшно им бил заповядал да не мръдват от място.

— За вашата злоба, за измамата се полага да ви обезглавя — казал ханът, когато девойката завършила разказа си. — Но аз намерих моята любима. Ето я! — И ханът свалил булото от лицето на девойката. — Не искам да помрачавам със смъртно наказание най-щастливия ден в живота си. Дайте обувчиците на годеницата ми, махнете се от моята страна и повече не се показвайте пред очите ми!