Кой по-силен?: Приказка на хауса (Приказка на хауса)

Срещнал паякът на пътя слона и му рекъл:

— Ти само изглеждаш силен, а аз мога да те надвия.

— Как ще направиш това? — попитал слонът.

— Почакай до петък, ще ти покажа.

Отишъл паякът при хипопотама и му рекъл:

— Ти само изглеждаш силен, а аз мога да ти надвия.

— Че как ти, дребосък, ще направиш това?

— Хайде да се срещнем в петък на брега на реката и аз ще ти покажа — отговорил паякът.

Дошъл петък. Паякът приготвил дълго въже и повикал слона:

— Хайде да видим кой е по-силен от нас! Завързал паякът слона за единия край на въжето и рекъл:

— А аз ще отида на другия бряг на реката. Там срещнал хипопотама и го вързал за другия край на въжето. Паякът се скрил, а слонът и хипопотамът взели да дърпат въжето всеки към себе си. И така теглили от сутринта до вечерта. А през това време паякът се промъкнал тихичко в дома си и спокойно си почивал.

Най-сетне на слона му омръзнало. Той преминал на другия бряг и за свое учудване намерил там хипопотама.

— Кой те върза тук? — попитал слонът.

— Паякът — отговорил хипопотамът. — А тебе кой те върза оттатък?

— Пак паякът! Е, хубаво, сега вече той няма да си търси храна в гората!

— И нека не взима вода от реката — добавил хипопотамът.

На другия ден паякът навлякъл овча кожа и отишъл в гората.

Чул слонът, че някой шумоли в храстите, и попитал:

— Кой е?

— Аз съм — овцата. Скарах се с паяка и исках да го ритна и изведнъж кракът ми се вдърви. Опитах се да го ритна с другия крак — и с него се случи същото.

— Така, така — рекъл слонът. — Исках да си отмъстя на паяка за хитрините му, но виждам сега, че е по-добре да си запазя приятелството с него.

Продължил паякът по-нататък и срещнал хипопотама.

— Кой е? — попитал хипопотамът.

— Аз съм — овцата. Поскарахме се с паяка и оттогава краката ми се вдървиха, едва се движа.

— Виж какво било! — рекъл хипопотамът. — Тогава по-добре да престана да враждувам с паяка и да се постарая да се сприятеля с него.

Върнал се паякът в къщи, съблякъл овчата кожа, яхнал един кон и препуснал при слона:

— Чух, че си искал да се бориш с мене?

— Не, не — уплашил се слонът.

— Хубаво, за тебе ще е по-добре така.

Отишъл паякът при хипопотама:

— Разправят, че си се канел да се бориш с мене?

— Не, не, искам да стана твой приятел — отговорил хипопотамът.

Оттогава никой не пречил на паяка да си търси храна в гората и да взима вода от реката.

© 1979 Атанас Далчев, превод от руски

Сканиране, разпознаване и редакция: unicode, 2007

Публикация:

ЗАЩО ХОРАТА ИМАТ РАЗЛИЧЕН ЦВЯТ

ПРИКАЗКИ НА АФРИКАНСКИТЕ НАРОДИ

ВТОРО ИЗДАНИЕ

Преведе от руски АТАНАС ДАЛЧЕВ

Илюстрации: ЛЮБКА БУКОВА, ПЕТЪР ЧУХОВСКИ, РУМЕН РАКШИЕВ

Редактор: ОГНЯНА ИВАНОВА. Корица: ЮЛИЙ МИНЧЕВ. Художествен редактор: ЙОВА ЧОЛАКОВА

Технически редактор: ИВАН АНДРЕЕВ. Коректор: АСЕН БАРЪМОВ

9537526432

Африканска. Дадена за набор на 12. I. 1979 г. Подписана за печат на 27. II. 1979 г. Излязла от печат на 26. V. 1979 г. Формат 1/16/60/90. Печ. коли 12.50. Изд. коли 12.50.

Цена: неподвързана 0.78 лв., подвързана 1.03 лв.

Държавно издателство „Отечество“, бул. „Г. Трайков“ 2а

Печатница „Д. Благоев“ София

СКАЗКИ НАРОДОВ АФРИКИ

Ред. переводов Д. А. Ольдерогге и Б. В. Замарина

М—Л, 1959

Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/3484]

Последна редакция: 2007-09-06 08:00:00