Кое най-хубавото? - Арабска приказка (Арабска приказка)

Живял някога един мъдър човек. Той имал трима сина. А съседът им бил също мъдър и те го почитали. Съседът им имал прекрасна дъщеря и всеки от младежите ходил при него и го молил да му я даде за жена.

Тогава съседът рекъл на младежите:

— Деца мои, мисля, че ако дам дъщеря си на един от вас, останалите двама ще се разсърдят. Затова ще подаря на всеки от вас по сто жълтици и ще дам дъщеря си на оня, който купи за тия пари най-хубавото нещо.

Братята се съгласили с това. Взели по сто жълтици и заминали в чужбина. Там всеки от тях се заловил да търси най-полезното и прекрасното нещо, за да го купи.

И измежду многото неща първият младеж избрал един килим. Цената му била сто жълтици. Този килим можел в един миг да занесе оня, който седи на него, където той пожелае.

Вторият намерил за сто жълтици един лимон. Оня, който изпиел неговия сок, можел да живее дотогава, докато не пожелае да умре.

А третият купил за сто жълтици едно огледало. Това огледало показвало който искаш човек, където и да се намирал той.

И ето, случайно и тримата младежи се срещнали в един град. Зарадвали се един друг. Всеки показал на братята си онова, което бил купил. След това двамата братя рекли на притежателя на огледалото:

— Позволи ни да видим девойката!

Те погледнали и видели, че девойката умира, а около нея седят хора и плачат.

Щом видели това, братята казали на притежателя на килима:

— Позволи ни да отлетим на твоя килим.

Завчас пристигнали там, където искали, и казали на притежателя на лимона:

— Съживи девойката!

Той веднага разрязал лимона, дал на девойката да изпие неговия сок и тя оживяла.

За кого се омъжила девойката?

За онзи, който донесъл лимона.

Притежателят на огледалото само гледал — да му даде бог добро за това. Огледалото останало у него и той нищо не загубил.

Също и притежателят на килима. Той отвел всички, където трябвало — да му даде бог добро за това.

А този, който донесъл лимона, възвърнал на девойката живота, но лимонът му бил изгубен. Той изхарчил стоте си жълтици за самата девойка и затова с право се оженил за нея.

© 1979 Атанас Далчев, превод от руски

Сканиране, разпознаване и редакция: unicode, 2007

Публикация:

ЗАЩО ХОРАТА ИМАТ РАЗЛИЧЕН ЦВЯТ

ПРИКАЗКИ НА АФРИКАНСКИТЕ НАРОДИ

ВТОРО ИЗДАНИЕ

Преведе от руски АТАНАС ДАЛЧЕВ

Илюстрации: ЛЮБКА БУКОВА, ПЕТЪР ЧУХОВСКИ, РУМЕН РАКШИЕВ

Редактор: ОГНЯНА ИВАНОВА. Корица: ЮЛИЙ МИНЧЕВ. Художествен редактор: ЙОВА ЧОЛАКОВА

Технически редактор: ИВАН АНДРЕЕВ. Коректор: АСЕН БАРЪМОВ

9537526432

Африканска. Дадена за набор на 12. I. 1979 г. Подписана за печат на 27. II. 1979 г. Излязла от печат на 26. V. 1979 г. Формат 1/16/60/90. Печ. коли 12.50. Изд. коли 12.50.

Цена: неподвързана 0.78 лв., подвързана 1.03 лв.

Държавно издателство „Отечество“, бул. „Г. Трайков“ 2а

Печатница „Д. Благоев“ София

СКАЗКИ НАРОДОВ АФРИКИ

Ред. переводов Д. А. Ольдерогге и Б. В. Замарина

М—Л, 1959

Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/3503]

Последна редакция: 2007-09-06 08:00:00